ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Денят на шегата 1 април (April Fools' Day) не е нанесен в календарите по света като празник, но той напълно справедливо може да бъде отнесен към международните.
Откъде произхожда Денят на смеха?
От този въпрос, според оцелелите архиви, хората са се интересували живо и преди 300-400 години. „Откъде идва обичаят да се организират първоаприлски шеги?“ - това е откъс от съвсем истинско писмо, получено от развлекателното издание "Британски Аполон, или любопитни забавления за гениални" през 1708 г. (освен ако, разбира се, историците не ни правят номер с датата).
За съжаление не е известно как са отговорили журналистите от XVIII век. Но съвременните учени все още не знаят отговора. Не само това: дори не е ясно на колко години е празникът: възможните версии имат хилядолетна разлика! А относно версиите - ето някои от най-популярните.
Всичко е в Григорианския календар...
По-точно преходът към него от Юлианския. Във Франция това се случва през 1572 г. и внася объркване в живота на обикновените французи.
Става дума за това, че по Юлианския календар всяка нова година започвала с пролетното равноденствие, което се падало приблизително на 1 април. А Григорианският предписвал да се живее по нов начин от 1 януари.
Образованите законопослушни хора бързо приели и запомнили актуализираната дата. Но имало и такива, които постоянно забравяли за 1 януари и се опитвали да празнуват Нова година на 1 април. Такива „разсеяни“ хора, ставали обект на шеги. Наричали ги априлски глупаци - poisson d'avril. Между другото, в буквален превод този фразеологизъм означава „априлска риба“: означава млада глупава и разсеяна рибка, която е лесна плячка. В България е известен изразът "шаран".
Но ето че от Франция, която традиционно диктува модата, обичаят да си правим шеги с другите на 1 април може да се е разпространил из цяла Европа.
В британския фолклор произходът на 1 април се свързва със събития в селището Готъм, случили се през XIII век. Тогавашният крал Джон харесвал околните гори: в тях имало много дивеч. Кралят решил да отнеме голямо парче земя от града, за да построи върху него ловна хижа.
Естествено, готъмци били против. Те обаче не можели да изразят директно недоволството си. Така че подходили с хитрост. Когато хората на краля пристигнали в града, те заварили населението да прави всякакви безумни неща. Например да давят рибата, да впрягат конете с главите към каруците, да слагат ръкавици на краката и ботуши на ръцете си. Притеснен за безопасността на имуществото си на такова странно място, кралят се отказал да строи.
Всичко това се случило около 1 април. Така че шегите на този ден, като отбелязване на триумфа на справедливостта, се превърнал в традиция в Готъм. А след това общобритански и дори общоевропейски.
Не, дължим Деня на смеха на Древен Рим или Индия
Привържениците на тази версия настояват, че шеговитите априлски традиции, изглежда, са съществували по-рано от XVI или дори XIII век.
Например в Древен Рим е имало фестивал Хилария, който продължавал от 25 март до 1 април. А в Индия около същите дати от древни времена се провеждал и се провежда фестивалът Холи (фестивал на цветовете, тази година беше отбелязан на 18 март), свързан с настъпването на пролетта. И тук-там хората се шегуват един с друг, обсипват се с цветя и бои, забавляват се и изобщо се радват на настъпващата топлина.
Може би от тези празници датира традицията за шеги на 1 април.
Или може би това е просто непредсказуемостта на времето.
Има предположение, че първи април се празнува по принцип от незапомнени времена, като е обвързан с пролетното равноденствие. В Северното полукълбо времето през този период е много нестабилно и от време на време си играе доста зли шеги с хората: ту ще ви стопли със слънцето, а след това отново ще ви напомни за зимата. Може би древните хора са започнали да отбелязват празник на шегата, правейки си трикове и заблуждавайки се един друг, за да подражават на майката природа.
