Кога Радев беше прав? Когато твърдеше, че мутрите са превзели държавата, или сега, когато обявява холандците за циници
Последвайте ни в Google News Showcase
Нидерландия не само ни спира за Шенген. Тя просто ни поставя в своеобразен политически изолатор. Не без наше съдействие, естествено. Летецът в президентството обяви холандския отказ за цинизъм. Когато преди две години с вдигнат юмрук изкрещя „Мутри вън!“, хората му повярваха. Сега му се присмиват. Кога Радев беше прав? Когато твърдеше, че мутрите са превзели държавата, или сега, когато обвинява холандците за циници. И каква се промени за две години? Повсеместна криза навсякъде и във всичко, но най-вече криза в доверието към политици и партии. И затова през 3-4 месеца сме на избори.
А хората са отвратени. Ние сме държавата, в която предизборните закони се сменят на всеки избори. Държава, в която има партии на промяната и партии на статуквото. И тези, вторите, все печелят, ако не явно, задкулисно със сигурност. Единствената държава в ЕС сме, в която предизборните партийни послания завършват с предупреждението, че купуването и продаването на гласове е престъпление. И никой не се трогва от чудовищните размери на това престъпление. Ние сме държавата, в която можеш да продадеш гласа си за две кебапчета и една бира. Държава на корпоративния вот – също българско откритие. Представете си шефът на „Мерцедес“ да нареди на хората си да гласуват за партия под заплахата от уволнение. Тук обаче може. Но за сметка на това детска болница нямаме. Държавата, в чието президентство измислиха Българската Коледа, за да се подпомага лечението на тежко болни дечица, всички пращаме есемеси за нещо, което е грижа и задължение на държавата. Ние измислихме понятието работещи бедни, а преговорите за вдигането на минималната заплата са по-тежки от тези за мирен договор между воюващи страни. Във всяко по-голямо селце или провинциално градче има изградени големи метални сърца, чучнати на централно място и полупълни с пластмасови капачки. С капачките пък осигуряваме кувьози за родилните отделения в болниците. Ние сме държавата, в която уж изградихме милиони километри магистрали по думите на един политик, а караме трошките си по дупки и кръпки. Държавата на мизерстващите пенсионери, в която след 30-40 години трудов стаж ти дават пенсия за месец, колкото са джобните на един среден европеец. Държавата на русофилите, които сътвориха чудеса от храброст, за да построят путинопровода. Но не допускат да се даде помощ за Украйна. А бежанците им се чудим как да ги изгоним от страната си.
Е, това сме ние, тъжни и захвърлени някъде в периферията на съюза. Балканджии, живеещи на територия, наречена България. Пък после холандците ни били виновни.
Иван Асенов, София
