Последвайте ни в Google News Showcase
Разкритията около разследването срещу олигарсите Баневи загатват неприятното съмнение, че явно живеем в държавата на двойните стандарти - за едни така, за други иначе. Няма друго обяснение, защото е странно, че прокуратурата с невероятен хъс разследва как семейство Баневи са приватизирали и източили "Полимери", но не разследват Корнелия Нинова за приватизацията и източването на "Техноимпекс" с РМД, по-известно сред народа като разбойническо-ментърджийско дружество.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Ако оправданието е давност, тогава то отпада, защото всъщност Баневи слагат ръка на "Полимери" в средата на 90-те години, а Нинова купува "Техноимпекс" през 1998 година. И за да не бъдем страната на двойните стандарти може би двете афери заслужават едно и също отношението от служителите на Темида.
Както медията ни първа разкри и продължава да разкрива в серия от публикации, скандалната приватизация на Корнелия Нинова и "Техноимпекс" има защо да е обект на разследване. Ето кратка съпоставка с история на двете афери.
Обезкостяването на "Полимери"
Завод „Полимери“ спира работа през 2000 г., а процедурата по несъстоятелност на дружеството-собственик започва през декември 2012 г., като една година по-късно е наложена обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството. „Полимери“ АД по последни данни се управлява от три компании – Финансово-клирингова къща „Сконто Съксес“, „Форес Консулт“ и „Форес Комерс“ ООД, свързани с бизнесмена Николай Банев. След затварянето на предприятието има серия аварии заради повредени цистерни с опасни вещества.
През февруари 2017 г. община Девня дори бе принудена да обяви частично бедствено положение заради опасност от изтичане на трихлоретан – изключително силна отрова. Николай Банев приватизира „Полимери АД“ в средата на 90-те с фонда „АКБ – Форес“. Той е кредитиран през чешка фирма от неизвестна чешка банка „Форесбанк“, която вече не съществува, фондът не е върнал кредита.
Същата банка преди години е участвала в редица приватизационни сделки, не само в Чехия, но и с кредити към небеизвестната в недалечното минало Чешко-панамската търговска палата. Чешката банка, респективно Николай Банев, са оперирали и с пари на някогашните български „задгранични дружества“.
Предприятието работи предимно за износ, с месечна печалба над 1 милион лева. Произвежда основно сода каустик, хлор, дихлоретан. След приватизацията през 1998 г. по време на правителството на Иван Костов са закрити няколко производства и стотици работни места, дружеството затъва в дългове. Изчезват включително и подготвени пари за фонд работна заплата, които трябва да бъдат изплащани на работниците. Изнасят се и касовите наличности. Малко преди след настъпването на 2010 година, Банев заявява, че предприятието няма да работи повече, а персоналът изпадна в шок. Става ясно, че заводът ще бъде нарязан за скрап и така реално предприятие, което е носило 1,5 млн. лева приходи.
Години наред и въпреки скандалите Евгения и Николай Баневи продължават да живеят охолно, да се радват на безгрижния си милионерски живот и дори да съдят държавата, заради неизпълнени приватизационни задължения, заради договори с много некоректни или директно „пропуснати“ клаузи, твърдят юристи на фамилията Баневи. Колкото и медиини акции да правиха, колкото и да се опитваха да се измият от скандалите, в крайна сметка белезниците им бяха щракнати, в момента са ареста, а само преди ден зам.-главният прокурор заяви, че имат 1 млрд. лева в швейцарска банка.
РМД-то на Нинова и съдбата на "Техноимпекс"
Годината е 1997 г. СДС от няколко месеца е на власт, след като спечели вота на близо 53% на българите. „Няма да ви предадем, няма да ви излъжем“ гъгнеше по митинги и срещи другарят Иван Костов. И веднага ни излъга.
Назначи криптокомунистически подводници. Една от тях е Корнелия Нинова, предложена на Командира от Йордан Соколов – едната от доведените дъщери на тогавашния председател на парламента и на практика тогава втори човек в СДС е близка приятелка на мизийската другарка. Седесарските влъхви Костов, Соколов, Стоянов и Михайлова (Нейнски), които иначе ни продъниха ушите с клетви срещу комунистите и ченгетата, изпоназначиха цели орди от тях, когато се озоваха с цялата власт в ръцете си.
Първоначално, за период от около една година Нинова става зам.-председател на Съвета на директорите на дружеството „Техноимпортекспорт“. Това е „малката правда“ за седесарския период на днешната БСП председателка.
„Голямата правда“ се крие в едно друго назначение – през 1997 г. Корнелия Нинова е инсталирана за изпълнителен директор на „Техноимпекс“ АД – дружество, създадено през 1966 г. с предмет на дейност „оказване на научно, културно и техническо съдействие на други страни чрез предоставяне на специалисти в областта на науката, образованието, здравеопазването, промишлеността, строителството, селското стопанство, културата и др. и приемане на чужди граждани на производствено-техническо обучение в НРБ“. Става дума за дейност, свързана основно с държави като Мароко, Тунис, Сирия, Ангола, Зимбабве, като само в последната държава дружеството е имало недвижима собственост, оценена на над 1,5 млн. щатски долара.
Със Заповед РД №18-629 от 14 август 1997 г. на министъра на търговията и туризма Валентин Василев е утвърден уставът на дружеството и новият Съвет на директорите в състав: Грета Дончева Дончева - председател, Корнелия Петрова Нинова - изпълнителен директор и Атанас Петров Петков-член. Сагата по приватизацията и следприватизационния контрол на това дружество е като лекция по безсрамие.
На 13 януари 1999 г. между тогавашния министър на търговията и туризма Валентин Василев и другарката Корнелия Нинова, в качеството й на изпълнителен директор на работническо-мениджърското дружество (РМД) „Техноимпекс-98“ АД, е сключен договор за приватизационна продажба на 67 на сто от капитала на „Техноимпекс“ ЕАД.
Днешната боркиня с приватизациите и продажбите всъщност е започнала своята кариера със същото. Нещо повече, натрупала е своята опитност по времето на най-грабителското управление, което се е появявало в най-новата ни история – това на другаря Иван Йорданов Костов. И още, натрупала е своята опитност, докато се е занимавала с най-вонящата част от тогавашната приватизация – тази чрез т.нар. РМД-та, които народният фолклор нарече „разбойническо-мениджърски дружества“. Дори само този факт е достатъчен да се направи изводът за пълното разминаване между това, което Нинова е говорила, говори и ще говори и това, което е правила, прави и ще прави.
Общата покупна цена на акциите на дружеството е в размер на 700 000 (седемстотин хиляди) щатски долара, но купувачът, когото Нинова представлява като изпълнителен директор, се задължава съгласно чл.4.1 да плати „в деня на сключването на настоящия договор едва 10 на сто от цената по чл.4, в размер на 70 000 (седемдесет хиляди) щатски долара, намалена с внесения депозит за участие в преговорите с потенциални купувачи в размер на 27 921 щатски долара...“.
Остатъкът от цената в размер на 630 000 щатски долара ще се изплаща за срок от 10 години на равни годишни вноски, при това внасяни на две части. Не стига че 90% от цената е разсрочена за толкова дълго време, ами и годишните вноски са разбити на половингодишни. Това са условия за много приближени на другаря Костов и кликата му хора!
Такива условия за простосмъртни няма. РМД-то на другарката Нинова е избрано по метода на „преговори с потенциален купувач“. Не чрез търг, не чрез конкурс, а чрез този метод, който носи най-голям корупционен потенциал.
Сигурно е чиста случайност, че точно през 1999 г. Корнелия Нинова придобива следните недвижими имоти - ателие в София с разгърната застроена площ 125 кв. м и гараж с разгърната застроена площ 23 кв. м. – записано е черно на бяло в декларацията й пред Сметната палата от 2007 г.
На 7 септември 1999 г. е подписано „Допълнително споразумение към договор за приватизационна продажба на 5219 акции, представляващи 67 на сто от капитала на „Техноимпекс“ ЕАД“. Подписите под него отново са на министъра Валентин Василев и на Корнелия Нинова. Какво съдържа това допълнително споразумение? Изменя се чл. 4 от приватизационния договор и придобива следната редакция:
„Купувачът се задължава да заплати на Продавача 30 (тридесет) на сто от цената по чл.3 чрез превод по банкова сметка, посочена от Продавача и 70 (седемдесет) на сто от цената по чл. 3 чрез всички видове платежни средства, признати за редовно платежно средство в приватизацията“. В ход е пуснато тайното оръжие! Компенсаторките - емблемата на приватизацията по модела на другарите Костов, Божков и Гетова. На 14 октомври 1999 г. е подписано ново „Допълнително споразумение към Договор за приватизационна продажба на 5219 акции, представляващи 67 на сто от капитала на „Техноимпекс“ ЕАД“. Този път са руинирани чл.13 и чл.14 от Договора. Първият се отнася към ангажиментите на купувача да запази определен брой работни места, а вторият – към поетите от купувача като ангажимент определен обем инвестиции.
На 16 декември 1999 г. министърът на търговията и туризма Валентин Василев (на когото остава много малко време на този пост) и другарката Корнелия Нинова подписват поредно „Допълнително споразумение към договор от 13.01.1999 г. за приватизационна продажба на „Техноимпекс“ ЕАД“. Двете страни се споразумяват за следното – напълно се отменят чл. 13, 17 и 24 от Договора. В поредната промяна на чл. 14, който след редакцията придобива следния текст.:
„Купувачът се задължава да направи инвестиции в дружеството на обща стойност 300 000 щатски долара“.
Въпреки тези скандални редукции и преработвания на първоначално подписания приватизационен договор, когато Агенцията за следприватизационен контрол започва проверка за изпълнението на тези драстично намалени задължения на РМД-то, се оказва, че и те не са изпълнени. Агенцията за следприватизационен контрол завежда дело срещу РМД „Техноимпекс-98“ и нейните юристи пишат в исковата молба, че съгласно чл.14 от договор РМД-то се е задължило да направи инвестиции съгласно постигнатите договорености при проведените преговори с потенциални купувачи.
„При извършена на 01.08.2001 г. проверка на изпълнението на посоченото задължение е констатирано пълно неизпълнение, поради което на купувача е начислена неустойка в размер на 50 000“, допълват юристите на Агенцията.
Първото решение по казуса, произнесено от вече бившия шеф на СГС Калоян Топалов, тогава съдия в Софийски районен съд, е, че РМД-то на другарката Корнелия Нинова не дължи неустойка. С Решение от 10 януари 2005 г. по търговско дело №1503/02 по описа на Софийски градски съд обаче РМД „Техноимпекс-98“ е осъдено да заплати в полза на Агенцията за следприватизационен контрол:
- сума в размер на 50 000 щ.д., представляваща неустойка за неизпълнение на инвестиционната програма по приватизационния договор за отчетен период 1999 г., заедно със законната лихва върху нея, считано от 28.12.2002 г. до окончателното й изплащане;
- сума в размер на 20 604,33 щ.д. – представляваща мораторна лихва върху неустойката, считано от 01.02.2000 г. до 28.12.2002 г.;
- сума в размер на 90 лв., представляваща деловодни разноски;
- сума в размер на 3002 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на въззивна жалба, подадена от „Техноимпекс“ АД, е образувано въззивно гражданско дело № 689/05 г. по описа на Софийски апелативен съд. С Решение № 21 от 17.03.2006 г. Софийският апелативен съд оставя в сила първоинстанционното решение. С издадения изпълнителен лист „Техноимпекс-98“ АД е осъдено да плати 70 604,33 щ.д. (другите две суми от исковата молба в размер на 90 лв. и 3002 лв. не са включени). Към тази дата Корнелия Нинова вече е част от друга класа и е изключително близка с Румен Овчаров и дори заема поста зам.-министър на икономиката.
С Определение № 44/04.05.2007 г. на Върховния касационен съд е решено, че се оставя без разглеждане касационната жалба на „Техноимпекс-98“ срещу Решение № 21/17.03.2006 г. на Софийския апелативен съд.
Истината обаче се оказа още по-скандална. Новооткрити документи, доказват, че Корнелия Нинова към датата 14 юни 2005 г. е притежавала много повече от 5550 акции. Към тази дата тя е била горд собственик на 7260 броя акции или около 48% от капитала на РМД-то, приватизирало „Техноимпекс“.
Преди време тя казва, че работниците купили предприятието, а не тя. Всъщност Корнелия Нинова сътвори грандиозна неистина с думите си, че РМД-то, което е участвало в приватизацията на „Техноимпекс“, е било собственост на работниците там. Документите напълно я опровергават - собственоръчно подписана от другарката Нинова декларация от 2004 г.
В опит да избяга от огтоворност Нинова след като обезкостява и фалира дружеството, продава акциите си на безценица. (ВИЖТЕ В ОЩЕ ПО ТЕМАТА)
