ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Кампанията за местните избори за пореден път доказа колко зле функционира у нас т.нар. „демокрация“. Извинявам се за поставените кавички, но когато една дума е напълнена със съдържание, което все по-малко и по-малко има общо с нея, какво друго остава освен кавичките? Казват, че демокрацията се крепи на изборите – те са основен показател за съществуването й. По учебникарските критерии сме изпълнили само институционалните – да, имаме изобилие от партии, имаме закони, имаме организация и правила, медии и неправителствени организации, „загрижени” за свободните и честни избори. Всъщност обаче нищо не ни е както трябва.
Партиите са толкова много не защото предлагат защита на различните интереси на българските граждани, а защото амбициите на всеки, влязъл в политика, по правило стигат до там - да си създаде своя партия, която да си управлява еднолично – ако може. Ако не – цепи се и – ето ти нова партия.
Законите все ги допълваме, поправяме, правим нови и те все са исторически и все са най-правилните. Организацията и правилата по правило ги нарушаваме. Резултатът е, че всеки път на избори все трябва да се обяснява на хората как, виждате ли, този път трябва да гласуват, защото нещата са променени.
Стигаме до кампанията. С годините се постарахме тя да изпълнява основно функцията по засилване на апатията и натрапване на манипулацията, вместо да си изпълнява функциите си – да спомага за информирания избор на гражданите. Да вземем парите, които се изливат от разни донори в неправителствения сектор и които на практика се вливат не само в развитие на 2-3 неправителствени организации, но и в някои медии. Напоследък модното е да се финансира т.нар. „разследваща” журналистика. Въпросът е доколко това работи и променя към добро средата, защото май си е чисто наливане на милиони в каца без дъно. Защото от 2011 до 2015 г. за подобни дейности само от „Америка за България” и от Балканския тръст за демокрация са се влели в тях поне 30 милиона лева, а може и повече. Най-вече в групата „Икономедия” /около 7 млн. лв./, за подкрепа на „независимата” разследваща журналистика, за гражданско общество срещу купуване на гласове, в куп измислени фондации /само във фондация „Инфо Спейс” – 1 152 600 лв./ и още, и още други никому неизвестни и нищо не говорещи на обикновения човек институции и фондации.
Единият резултат от тези милиони е устойчиво функциониране на 2-3 неправителствени организации. Другият е наличието на журналистически разследвания, които констатират, но са безрезултатни. Ако съдим по това, че главните герои в тях пак са кандидати за кметове, пак тропат на предизборното хоро и то със съвсем сериозни шансове. Защото, нека не се лъжем, в тях са не парите, а многото пари.
Трето: в изборите нито сме постигнали повече прозрачност, нито повече честност, нито правила, които да гарантират на хората, че гласът им наистина ще бъде отчетен.
Дълбоко в недрата на този айсберг от огромни ресурси и минимални ефекти стои изключително сериозният въпрос – защо пък се наливат всички тези пари, година след година? В същото време знаем, че няма безплатен обяд.
Отговорите със сигурност може да са различни, но на лице е риск от реално изкривяване на нагласите на избирателите. Защото липсва плурализмът на гледните точки и позиции в неправителствения сектор и защото липсва всякаква прозрачност как се разпределят парите между медии и журналисти „в подкрепа за разследвания на изборни злоупотреби“, както е заявено в един от проектите, например.
Към забъркването на този странен предизборно-кампаниен буламач се присъединяват и партиите. Нека вземем примера със София. Цялото внимание е съсредоточено върху кметската надпревара, макар столичани отлично да знаем, че решенията ги взема, а и ще продължават да ги взимат дълбоко неизвестни за огромното мнозинство от избирателите общински съветници.
Ще кажете – те, кандидатите за кметове, са и водачи на листи. Да, г-жа Фъндъкова е такава, но г-н Лилков не води листата. Тя се води от Трайчо Трайков, НДСВ пък нямат кандидат, но си имат Колчакова за водач. БСП също – водач е партийният лидер за София Калоян Паргов. Давам този пример, защото от сега е ясно – в София някои партии застават честно пред избирателите и зад лидерите си за съветници. Други някак срамежливо се крият зад кандидата си за кмет.
В така описаната ситуация, какво разбира и вижда избирателят? Според мен вижда само кандидатите за кметове, някакви битки между партиите, но не и на местно равнище Т.е. хората в никакъв случай не са информирани относно позициите и политиките, които ще се налагат оттук нататък в общинските съвети. Виждат и някаква мозайка от „граждански лица“, които им казват – изборите са честни/ или не, има/ няма корупция – този /онзи е корумпираният, лоши /добри са правилата. Като цяло тази последната част е добре управлявана, защото се финансира целенасочено. В заключение, избирателят просто трябва да направи т.нар. информиран избор. За който нито някой плаща, нито се интересува.
