Последвайте ни в Google News Showcase
Сега Киев поставя условие: „Без завръщането на войниците преговорите не могат да започнат“. Решението може да се крие във възможна размяна на войници от „Азов“ с Виктор Медведчук, украинският олигарх, приятел на Путин, отбелязва Франческо Батистити от "Кориере дела сера” за прекратяването на съпротивата на украинските бойци в завода „Азовстал“ в Мариупол.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
„Да опитаме с турците“. Обзети от кошмара на стоманодобивната фабрика, притиснати от героизма, казват, че Володимир Зеленски не е спал цели нощи. В Чернигов бяха отпечатали билбордове: „Да посрещнем нашите герои у дома“.
На Change.org бе стартирана петиция от съпругите на войниците от „Азов“ с милион подписа „международна фигура“ да се намеси, за да посредничи.
Но в продължение на седмици нямаше нито една светлинка в тези мазета: „Невъзможно беше да се отблокира ситуацията с военни средства – обяснява Зеленски – трябваше да разчитаме на дипломация“.
Коя? Първият пробив, обяснява европейски дипломатически източник, е станал с телефонно обаждане сутринта на 8 май.
Руснаците най-накрая казаха „да“ на коридора на ООН и Червения кръст, за да изкарат поне жените, децата и старците от „Азовстал“.
Сега ставаше въпрос за спасяване на кожата на военните: не само тези от „Азов“, но и 12-та бригада на Националната гвардия, 36-та от морската пехота, борбата с тероризма, агентите на службите на украинската армия, полицаите, охраната, граничарите, доброволците… всички, които останаха да се бият там долу.
Когато телефонът звъни същата сутрин, това е обаждането, което Зеленски чакаше. От другата страна е историческият лидер на кримските татари Мустафа Джемилен, който седи в киевската Рада.
Той е добър приятел на Ердоган, той от дни моли турския президент да намери изход: кораб, който да измъкне обсадените от този ад.
Джемилен има съобщение от Кремъл за украинците, филтрирано през Анкара: Зеленски трябва да е този, който дава заповедта на „Азов“ да се предаде, казват руснаците. Само тогава ситуацията може да бъде отблокирана.
„Нямаме часове – предупреждава Джемилен – имаме секунди“.
До 9 май обаче остава малко. До тържествата на Путин на Червения площад. До съдбовната годишнина от победата на СССР над нацизма. До деня, когато целият свят гледа към Москва.
И не е възможно, смята Зеленски, точно сега да се даде такова съобщение на руснаците: украинският президент моли да продължат да се съпротивляват в стоманодобивната фабрика.
Само още малко. После вече може да стане: той лично ще даде заповедта за предаването.
Посредниците
Ролята на турците. Натискът на израелци и французи. Намесата на швейцарците, които току-що отвориха посолството в Киев и искат да бъдат домакини на един вид мирна конференция през юли. И, вероятно, решаващо телефонно обаждане от американците.
„Освобождаването беше договорено със западните партньори“, казва Зеленски, за да се избегне сигурната смърт на „стотици“ (според украинците) или „хиляди“ (2439, уточняват руснаците) войници, затворени за 82 дни в 11-те квадратни километра на най-голямата стоманодобивна компания в Европа.
Сега, когато всичко свърши, телевизиите на Кремъл показват татуираните свастики на „Азов“ и орлите на Хитлер, за да омаловажат военната безизходица, в която седемнадесетте бригади на Путин бяха вкарани от шепа бойци от съпротивата.
И реториката на Киев също трансформира евакуацията на „Азовстал“ – „това са нашите Термопили“.
Натискът
Но остава въпросът: какво накара Зеленски да се предаде? И в замяна на какво? На 8 май петициите до Генералния секретар на ООН Антониу Гутериш все още бяха висящи. И само на 10 май, седмица преди решението, руснаците бомбардираха стоманодобивния завод 38 пъти за един ден.
На 12-и посланикът на Украйна в ООН отчаяно апелира към международното хуманитарно право. На 13-ти имаше публично изявление на трима бивши украински президенти, Петро Порошенко, Виктор Юшченко и дори непопулярния Леонид Кучма, „приятелят на Москва“.
На 14-ти министър Ирина Верещук каза, че ще бъдат евакуирани само около 60 от обкръжените. И изведнъж Зеленски се предаде: „Имаме нужда от живи герои“, каза той.
Той не издържал на натиска на някои от войниците си, обяснява дипломатическият източник – те дори били готови да започнат „сензационна и много символична“ офанзива към „Азовстал“.
Президентът отписа Мариупол – „90% от нашите пилоти на хеликоптери, които се опитаха да донесат помощ в стоманодобивната фабрика, загинаха“ – и нямаше желание да продължава.
Не се знае как са го приели тези, които подкрепяха героите. Преобладава крилото на онези, които не приемат капитулации или дори преговори: „Не познавам други граници освен тези на независимостта през 1991 г.“, уточнява шефът на военното разузнаване Кирило Буданов, в случай че едната отстъпка премине в друга.
Азовците следват съдбата си в руските затвори, Зеленски казва, че „ще ги приберем у дома“.
Може би размяна с Виктор Медведчук, украинският олигарх, приятел на Путин, който беше арестуван преди повече от година, и което отприщи гнева на Царя (Путин).
Или размяна на военнопленници: през осемте години на битката за Донбас това е единственото нещо, за което Москва и Киев винаги са се съгласявали.
