ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Рекордното търсене на служители у нас отдавна не е новина. Тенденцията се е запазила и през отминаващата вече година. Въпреки това в страната ни има над 200 хиляди души, които биха могли да работят, но не го правят. Каква е причината? В кои професии гладът за кадри излиза извън контрол – статистиката в рубриката „Числата на седмицата”.
„Резерви“ на пазара на труда. Така от Евростат наричат всички, които биха могли да работят на пълен работен ден, но поради една или друга причина не го правят. В това число попадат безработните, работещите на непълен работен ден, тези, които търсят работа, но не са готови да започнат веднага, както и тези, които са готови да работят, но не търсят работа. Групата лица, която изследването на европейската статистика обхваща, са от 15 до 74-годишна възраст, тъй като според експерти от Института за пазарна икономика поради глада за кадри и застаряването на европейското население възрастните хора имат и ще имат все по-важна роля на пазара на труда.
С какъв потенциал от работна ръка разполагат държавите в ЕС? Най-много неработещи има в Испания. При средна стойност за Европа от 12%, една пета от испанците на възраст 15-74 г. не работят или поне не на пълен работен ден. Със сходен дял са и италианците. Добрата новина е, че процентът у нас е доста под средния за Европа – 7. Най-заети са жителите на Малта и Полша. Причините за тези резултати са различни в различните държави. При испанците целият този свободен ресурс се дължи на безработица. В Италия обаче – на лица, които са готови да работят, но не търсят работа. В някои западноевропейски държави пък, като Нидерландия, водеща е почасовата заетост.
Как стоят нещата у нас? В България така наречените „резерви“ са 222 хиляди души. Ако общият им дял от населението е както казахме 7%, той се дели така: Най-голяма част са безработните – малко над 4%. Следват ги готовите да работят, но нетърсещи работа, които са 2 на сто. Половин процент от „резервите“ търсят заетост, но в същото време нямат готовност да започнат да се трудят веднага. Най-малък е процентът на непълно заетите, тоест работещите на непълен работен ден. Впечатляващо обаче е сравнението с 10 години по-рано, когато „резерви“ на пазара на труда у нас са били една пета от населението между 15 и 74 г. Иначе казано, неработещите поради една или друга причина у нас са намалели с 14% за 10 години.
Фактът, че 7% от българите не успяват да се реализират, въпреки усиленото търсене на работна ръка, показва, че най-вероятно квалификацията им е ниска, уменията - недостатъчни или пък не са готови да се преместят, тъй като работа за тях има, но в други райони на страната. От Агенцията по заетостта изчисляват и къде търсенето е най-голямо. Ако го разделим на професии, в момента няма нищо по-желано от строителите. Нужни са близо 23 хиляди. При професионално квалифицираните топ три на най-търсените специалисти допълват шивачите и машинните оператори, които до миналата година оглавяваха тази класация. Постепенно навалява острата доскоро нужда от кадри в ресторантьорството, което от Института за пазарна икономика отдават на наемането на работници от чужбина. Най-малка е нуждата от офис мениджъри.
Сред висшистите или тези с правоспособност учителите тази година са най-търсени – липсват над 6500. Така те изместват медицинските сестри, които остават на второ място, и лекарите, които за щастие вече не са в топ три. Третата позиция е за шофьорите, а софтуерните специалисти са най-малко търсените.
Какви са прогнозите? Все така търсени ли ще бъдат тези професии и занапред? До известна степен отговорът е да. Изследването на агенцията подминава настоящия момент, продължава напред във времето и предвижда тенденцията за следващите между 3 и 5 години. Специалисти със средно образование ще се търсят най-много в търговията, строителството, маркетинга и рекламата. Прогнозата е до 5 години да се нуждаем от над 38 хиляди души само в сферата на търговията. Трите направления, в които пък ще се търсят най-много специалисти с висше образование, са педагогика, икономика и социални дейности, където увеличението ще бъде най-сериозно. Свободните позиции там ще са над 7600.
Най-много работна ръка през следващите 3-5 години ще е нужна в областите, в които се намират най-големите ни градове – и при професионално квалифицираните, и при висшистите. Концентрацията ще остане в София, като се предвижда работодателите там да търсят дори с 30 хиляди души повече, отколкото в момента. В топ три на двете класации единствено Пловдив и Варна разменят местата си, тъй като в Пловдив ще липсват повече специалисти с професионална квалификация – над 17 хиляди, а във Варна - повече с висше образование – над 16 хиляди. По отношение на областите, в които предлагането е най-слабо обаче, има разлики. От професионално квалифицираните най-слаба нужда ще има в Монтана, Видин и Разград, където в цялата област се предвижда липса на едва 757 такива работници. Най-малко висшисти пък ще им трябват в Добрич, Ловеч и Видин – не повече от 650 души.
