Десетилетия наред една мълва броди из обществото – предсмъртното стихотворение „Прощално” на Никола Вапцаров било преправяно и редактирано. Кой си е подволил да направи това, не беше известно. Загадката обаче е разкрита години след смъртта на поета и то от негови роднини. Според тях оригиналният ръкопис на творбата е бил предаден няколко часа преди разстрелла на Вапцаров на Росица Босева, съпруга на осъдения на смърт журналист Антон Попов. Вариантът на стихотворението, който Босева изнася от затвора гласи: „
Понякога ще идвам във съня ти като нечакан и неискан гостенин. Не ме оставяй ти отвън на пътя – вратите не залоствай...”
Съпругата на поета Бойка и Христо Радевски на своя глава сменят „неискан гостенин” с „далечен гостенин”. Думичката „неискан” според тях звучала тежко и спъвала стиха. Именно Бойка Вапцарова и Радевски са първите съставители и редактори на стихосбирките на антифашисткия поет след 9 септември 1944 г. Последното стихотворение на Вапцаров е с посвещение на съпругата му, която след екзекуцията му остава вдовица на 26 години.