ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Опитайте се да обясните на западен гражданин или експерт българската поговорка, че законът е врата в полето. Няма да ви разберат. Българската юридическа „традиция“ смята, че правните норми и договорите са врата в полето – спазват ги само глупаците. В това отношение приличаме на руснаците.
Началникът на тайната полиция по времето на Николай I, граф Александър Бенкендорф беше казал, че „законите се пишат за подчинените, не за началството“. Сетих се за всичко това, докато наблюдавах дребни и прозрачни балкански опити на Орешарски и компанията, която го тропоса на премиерския пост преди година, да се надлъгват с ЕК. Нека кажа веднага – в ЕК не са ангели.
За сегашния й състав съм писал силно критично, нееднократно и отношението ми не се е променило. И за маоиста Барозу, и за дългогодишния член на КПСС /цели тридесет години/и първи заместник на Барозу Сийм Калас /чийто специален съветник е Меглена Кунева/, и за пацифистката баронеса Катрин Аштън, която през 70-те е била финансистка на една антиядрена британска организация, финансирана от Съветите, както и за още няколко еврокомисари с марксистко и съмнително минало. Помня, че през 2009 г. единственият, който задаваше въпроси за това минало на кандидатите за комисари, беше днешният голям печеливш на евроизборите в Британия Найджъл Фараж.
Тук го хулят и си позволяват типично по български да коментират нещо, от което повечето коментиращи българчета не отбират – на прасе звънче, както се казва. Фараж е бивш инвестиционен банкер, с огромни познания и много проницателен политик, истински британски патриот, от когото само може да се учим. Затова и неговата опозиция на този ЕС, в този му формат, винаги звучи солидно. И обратно – нашенските дребни балкански хитреци в лицето на Орешарски, Стойнев и стоящите зад тях партийно-олигархични шайки си мислеха, че така ще се размине несъобразяването с европейските правила и норми. Затова започнах с контрапунктирането за тяхното и нашето разбиране и отношение към правовите норми.
Там идеята, че законът, правилото е врата в полето няма дори да им хрумне, камо ли да се превърне в ръководство за действие. Тук се нарича всекидневна управленска практика. Днес обаче имаме всички основания да заключим, че цялата сага около Южен поток и българските опити да се преметне ЕК и ЕС показват едно много важно нещо – ЕС изпълнява функцията на политически борд в България. В това няма нищо неприемливо. В крайна сметка след като сме поели договорни ангажименти, при това ангажименти, които години наред са подкрепяни от големи групи българи чрез избори, то тези ангажименти трябва да се спазват.
Обратното не може и дума да става, че е някакъв опит за провеждане на независима българска политика /както се опитват да наложат опорните си точки партийни ловци на души/. Много по-прозаично и много по-цинично е. Става дума за втръснал ни до болка опит да се усвоят едни пари. Тукашните фирми около обичайните заподозрени /КТБ, Пеевски и ко, Симеон Пешов и др./ вече предвкусваха дебело намазване на филията. Петте български компании, които трябваше да участват в изграждането на „Южен поток“, са обединени в акционерно дружество „Газпроект Юг“, което е регистрирано на адреса на КТБ. Воят, който надигнаха другите обичайни заподозрени, обръчите от фирми около Гоце и ко, е силно мотивиран от това, че изпосталяха силно, откакто патронът им не е президент.
Не случайно обикновено внимателно подбиращият думите Първанов каза по най-директния начин две неща през последните дни. Първо, че кръгът Пеевски се опитва да вземе лъвския пай от поръчките за дейностите по изпълнение на частта от Южен поток на наша територия. И второ, че ЕК води геополитическа битка срещу неговия приятел Путин. Първанов е шампион по двуличие и коварство. Един пример – преди няколко месеца каза, че БСП била дама под чехъл на ДПС!? И това се каза от човек, който в желанието си да си осигури гласовете на част от електората на ДПС през 2006 г., година преди това сглоби онази отровна комбинация между БСП, НДСВ и ДПС. При положение, че нямаше никаква нужда от гласовете на етническата партия, за да се гласува есента на 2005 г. правителство от първите две в парламента. Първанов дълго време всъщност изказваше на глас в България това, което Путин мисли.
Поемаше доста солидни ангажименти, кръгът от фирми около него направи сериозни взятки, веряотно мотивирайки и него по подходящ начин. Днес всичко това е минало и Първановата наглост в изказа не знае граници.
Нека обясня и няколко базисни неща защо Северен поток беше приет от ЕК, а Южен – не. Когато през март 2011 г. влезе в сила т.н. Трети енергиен пакет, Северен поток вече беше почти построен. Северен поток няма сухопътна част, неговото продължение на сушата са тръбопроводите NEL и OPAL, за втория от които ЕС отказа изключение и Газпром може да ползва само 50% от него. Като резултат от това през миналата година Северен поток беше запълнен едва на 43%. През 2010-2011 г. я нямаше украинската криза и анексията на Крим от Русия, ерго нямаше ги санкциите срещу Москва. Западът няма много лостове за въздействие срещу Русия, за да се откаже от тази анексия и безспорно Южен поток е един от тях. Нека кажа обаче и друго – казусът Южен поток съвсем не е толкова едномерен, лесен за разбиране и без своето си задкулисие. Погледнете акционерната собственост в него – 50 % е руска, но 50 % е на западни компании. Те глупаци ли са, че са поели ангажимент да съучастват в изграждането му?
В цялата формула трябва да се добави и допълнителен, усложняващ решенията от българска страна фактор в лицето на проучващите българското Черноморие за природен газ западни компании. Попитайте Бойко Борисов и той би трябвало да признае, че големият натиск през 2010 г. за подписването на инвестиционнотото решение за строителството на газопровода „Южен поток“ от правителството на ГЕРБ дойде от франсетата от компанията „Тотал“. Те бяха издействали от Газпром /за пръв път в историята на руската компания/по тръбата в България да може да се пренася и друг газ, освен руски. Всички тези детайли /а те са в десетки пъти повече, когато човек се задълбае в подробностите/ показват, че мотивите за едни или други политически решения не винаги са на повърхността. Често напомнят айсберг – това, което се вижда над повърхността е много по-малко от онова, което се намира в скритата част.
