КОЛЕДНО ЖЕЛАНИЕ: Васил Найденов става баща - ето как звездата ще се сдобие с наследник
Последвайте ни в Google News Showcase
Васил Найденов си е наумил, че в най-скоро време трябва да осинови дете. "Искам да имам наследник. Не усетих кога остарях, защото и днес да мине, и утре да мине, това моето е една професия, която ни среща с много хора, ама тя не може да замени това детенце. Не намерих време да създам семейство, защото много-много не се задържам вкъщи, но сега вече се замислям сериозно по въпроса", заяви певецът пред столичен ежедневник.
Тази година Кеца ще запомни с хубаво. Тъжното при него е малко, случва му се едва когато се сети за баща си. Няма спомен за него. Той напуска семейството, когато Васко е на годинка.
"Видях го вече, като станах певец. Той дойде при мен след един концерт. Влезе и каза: "Аз съм татко ти!". Онемях. Човекът ми беше чужд, чувствах се неловко и глупаво. Не го усещах като баща, бяха ме отгледали други. Не е важно кой те създава, а какво правиш след това с детето", тъжно казва изпълнителят.
Заради това, че расте без баща и че рано остава сирак, тримата, които го гледали - леля, баба и дядо, доста му угаждали. Васко не знае на кого е кръстен и защо майка му Маргарита е избрала името му. Но знае, че заради нея е в музиката. Тя го записва във втори клас на уроци по пиано. На хлапето му харесва да свири, не го приема като наказание. Няма как иначе - майка му пее в хор "България", води го на опери и симфонични концерти, именити музиканти гостуват в дома им на площад "Славейков". В 6-и клас Васко вече е на голямата сцена - свири на "Шубертовите вечери" в София.
Гласят го за музикалната гимназия, а той завършва картография в строителния техникум "Христо Ботев". Майка му няма време да се радва на Васил нито като пианист, нито като певец. Тя умира на 41 години, когато той е в казармата.
Колкото до най-атрактивните подаръци, които е получавал за празници, изпълнителят на "Тишина" си припомня: "Саксия от порцелан с дизайн на кец. Имам и доста гуменки. Сега приятели ме питат защо пак не ходя с тях. Ходя, естествено, но когато съм с дънки. А и преди много танцувах. Сега съм успокоил темпото по различни причини. Някога музиката беше абсолютно на живо, а сега компютрите я превръщат в доста сухарска работа", категоричен е Найденов.
