ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
50 673 бебета са се родили у нас през 2024 г. Данните са на Министерство на здравеопазването.
Те са базирани само на информацията, подадена от родилните отделения в страната към Националната здравноинформационна система. Бебетата, които не са родени в болница, или болниците, в чиито системи информацията не е била обновена, могат да променят тази бройка. Това ще стане ясно едва през април, когато Националната статистика направи своите изчисления.
За поредна година момчетата са малко повече от момичетата. Към спад обаче, макар и все още не особено голям, върви Цезаровото сечение като предпочитан вариант при раждане. 45,5% от ражданията са били такива, при близо 47% преди 2 години.
Връщаме се назад в годините, за да проверим колко българчета са се появили на бял свят през последните 30. Но за да преценим дали са много, или малко, проверяваме какъв е бил и коефициентът на раждаемост – тоест, броят живородени деца на всеки 1000 души от населението.
През 1990 г. у нас първата си глътка въздух са поели над 100 000 бебета – число, което от днешна дата изглежда недостижимо. 10 години по-късно, през 2000 година, родените деца са вече с 30 000 по-малко. След още 10 години, се наблюдава лек ръст. Тогава са родени с около 2 000 бебета повече, след което през годините броят им отново започва да намалява, като през 2020-а той за пръв път пада под 60 000.
Какво обаче показва коефициентът на раждаемост? Въпреки намаляващия брой раждания, днес той е равен на коефициента отпреди 20 години и е по-висок от средния за страните в Европейския съюз.
Какво означава това? Че у нас, поне според статистиката, се раждат достатъчно деца. А факторите, заради които населението се топи, са други – като висока смъртност и миграция.
На регионално ниво, най-висока раждаемост бележи област Сливен – 12 промила и половина, а в столицата и област Ямбол, тя е близо 10 промила. В 21 от всички 28 български области обаче, раждаемостта е прекалено ниска – под средната за страната. Най-ниската отчитат в Габрово, Перник и Смолян, където на бял свят са се появили най-малък брой новородени на 1000 души от населението.
Повече от половината новородени у нас вече са извънбрачни деца. При над 80% от тях има данни за бащата, което означава, че най-вероятно тези деца се отглеждат от родители, които нямат сключен граждански брак помежду си, но живеят на съпружески начала. Близо половината от бебетата са първи деца за майките си, 37% са второ дете, а при 13% и половина детето е трето или повече като поредност.
Първото си дете българките раждат на вече близо 28 години като средната възраст не спира да се увеличава. Най-младите майки у нас се намират в област Сливен, където средната възраст е 22 години, а в най-напреднала възраст – на 31, раждат жените в столицата. Жени на и над 40 години, са дали живот на близо 5% от българчетата появили се на бял свят през последната година. Още толкова са и родените деца от непълнолетни жени. Но докато броят на тези родилки намалява, броят на станалите майки на над 40-годишна възраст расте.
