ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Появата на Стефан Цанев в две телевизионни предавания в края на миналата седмица разбуни интернет. Десетки потребители на фейсбук възнегодуваха срещу идеите на писателя за управлението на държавата след повече от 200 дни протест. Сред най-гневните от идеите на Цанев бе блогърът Константин Павлов-Комитата, един от най-активните българи на протестите.
На негодуванието му какво разбира Стефан Цанев от политика, за да дава мнение, приятели на Комитата публикуваха на стената му във фейсбук дълги откъси от произведенията на писателя.
- Г-н Павлов, как ще коментирате думите на писателя Стефан Цанев по Би Ти Ви: "Това беше бедата на нашата мирна революция - нямаше нито една капка пролята кръв"?
- Първо искам да уточня нещо. Стефан Цанев е творец и интелектуалец, уважаван от страшно много хора в България и аз поемам огромен риск, ако се опитам да го анализирам и дори критикувам. Но, все пак смятам, че Стефан Цанев си е Стефан Цанев, а истината си е истина и нещата трябва да се кажат, независимо кой стои отсреща.
Категорично не съм съгласен с него, че успехът на българската революция зависи от пролятата за нея кръв. Привързаността на хората към идеалите и завоеванията на една революция не зависи пряко от количеството пролята революционна кръв. Успехът на революцията зависи от друго нещо – от готовността на обществото да поиска, разбере и приеме резултатите от една такава революция. Това е упражнение на съвестта и интелекта, просвещенско усилие, и за това не се изисква да умре нито един човек. Спомнете си февруарските протести – хора пламваха като факли, а крайният резултат не излезе много оптимистичен.
Обикновено съветвам хората, които съжаляват за това, че няма пролята кръв, да застанат на първа линия срещу полицаите и именно те да пострадат в името на революцията. Може би така ще са най–полезни за делото.
- Възможна ли е революция без жертви?
- Да. Привърженик съм на мирните средства, на мирните протести, на легалната борба. Смятам, че светът и България са в исторически етап, който не изисква кървава борба и жертви, дори да са противопоказни за резултатите от революцията. Революциите могат да бъдат и безкръвни, и мирни.Вярвам, че далеч по–важна е мотивацията за успеха на една борба, отколкото да паднат жертви за нея. Жертвите и героизмът означават, че някой е допуснал грешка, която е трябвало горчиво да се изкупи. Затова съм се старал да не призовавам към насилствени действия, да се опитвам да разговарям с хората, които са правили подобни предположения – че само кръв може да раздвижи ръждясалото българско колело на историята.
- Каква е причината протестът да затихне след около 200 дни на улицата - умората, ежедневието, липсата на резултат...?
- Първо, не знам епитетът „затихнал“ дали е правилен. Протестът продължава. Шествието е по–малко, отколкото беше през лятото, но хората, които останаха, са силно мотивирани.
- А къде са хилядите българи, които идваха дни наред, защо вече предпочитат да си останат у дома?
- Всички тези причини, които изброихте, са валидни. Но за резултата от протестите желая да кажа допълнително. Резултат има – България е променена до неузнаваемост след повече от 200 дни протест. Управляващите не могат да карат постарому, тяхното пространство и възможности за действие са силно ограничени, те са в международна и вътрешна изолация. Освен властта, нищо друго не им е останало. Дори не могат на един ресторант да идат като хората.
Не вярвам, че българите, които са излизали на протестните шествия, а сега са у дома, вече са простили на управляващите и са доволни от управлението. Разбира се, че не са и че са готови отново да протестират по някакъв начин. Но умората надделява, и то най–вече психическата. Да си закован на площада всяка вечер, ден след ден, да повтаряш едно и също нещо, е изключително тежко изпитание. Поне за мен е такова. Протестната енергия е в обществото, тя не е изтекла никъде, не се е изпарила. Протестните шествия имат потенциал отново да залеят улиците с десетки хиляди хора. Само трябва да се появи подходящият повод.
- Какво е в състояние да откаже и вас, които продължавате да излизате с искане за "Оставка" всяка вечер пред Министерския съвет?
- Мен лично – нищо. Засега няма такива изгледи, така че продължаваме. Аз, между другото, не се имам нито за особено мотивиран, нито за особено упорит човек. Но реших да видя къде е границата ми, която не мога да прекрача, колко дни шествия ще са ми необходими, за да ме откажат. За себе си съм взел решение да се откажа, ако изляза на площада и видя че съм последният протестиращ. Но това май няма скоро да се случи. Когато стане време да се излезе на улицата, винаги намирам сили.
- Защо, според вас, музикантите от група "Фондацията" - Кирил Маричков, Иван Лечев, Дони, през лятото подкрепяха протестите, а на Нова година отказаха да заявят позицията си от сцената на площад "Батенберг", когато народът скандираше "Оставка"?
- Чух, че ангажиментите на много творци са застрашени поради това, че са изказвали подкрепа за протестите в един или в друг момент. Ако човек има да храни деца и да изплаща кредити, склонен съм да му извиня отсъствието. Може би това е и техният случай.
- За други творци ходенето на протести през юни и юли не беше ли просто мода, която си отиде заедно с лятото?
- Творците не са някакви екзотични животни, които вървят две педи над земята и стърчат между хората. Смятам, че и те са както и другите граждани, не са заобичали правителството и няма и да го направят. Но умората, задачите, които се трупат, несвършената работа, семейството, страхът да не загубят ангажименти – всичко това ги притиска, сигурен съм. Нямам лоши чувства към тях. Не съм бил на тяхното място и не знам какво би им коствало продължаващото им участие в протестите. Надявам се повече от тях да преодолеят това, което ги ограничава и отново да се включат към нас.
- През февруари 2013, един от големите митинги, които започваха пред Министерството на икономиката, съвпадна с погребението на Тодор Колев. Защо опашката от опечалени интелектуалци пред Народния театър не се вля по-късно към протеста?
- Тодор Колев е един от любимите ми актьори и аз тежко преживях смъртта му. Не успях да отида на погребението му. Дори вече не си спомням, че то е съвпаднало с февруарските протести. Не знам какво е мотивирало опечалените интелектуалци да отидат или да не отидат, но за да съм честен, трябва да призная, че аз също не ходех на всички протести през февруари. Чувствах се неловко сред хора, които желаеха прилагането на плана „Сидеров“ като средство за борба с монополите, които искаха забрана на партиите и предлагаха всякакви други екзотични идеи. Ходех на протестите за несебърските дюни.
- Не приемате Цанев в редиците на протестърите, защо не е такова отношението ви към Георги Господинов?
- Трябва остро да възразя срещу думата „протестър“. Намирам я за обидна и неправилна и създаваща впечатлението, че протестиращите са някакво явление едва ли не привнесено от чужбина. Ние сме протестиращи български граждани, които живеем тук, които искаме да живеем тук, които се борим за правата си и за това България да бъде по–свободно и по–добро място за живот. Няма по–свързани с България хора от нас. Не знам защо решихте, че не приемам Цанев да дойде на площада и да протестира по какъвто начин желае. Нека го направи, ако има смелостта и желанието да се изправи срещу властта. Имам забележки към това, че използвайки грамадния си авторитет в българското общество. Той хвърля политически идеи в публичното пространство, чиито последици не разбира, ако реално се приложат, и по този начин омаловажава това, за което ние толкова месеци се борим по площадите.Мажоритарни избори по британски маниер? Та това ще ни обрече за вечни времена да се люшкамемежду ГЕРБ, БСП и ДПС и съответната клиентелистка мафия! Уволняване на партийните върхушки? Как? С концлагери ли ще ограничим правата на бившите партийни ръководства? Да извикаме хората от цялата страна да решават, а не само софиянци? Какво е това, с автобуси ли ще става, как ще се организира, той наистина ли е убеден, че това е начинът? Такива хвърчащи идеи са патент на Бареков и подобните му. Нима Стефан Цанев наистина дълбоко вярва в тях и след дълги размисли и обстойно проучване е стигнал до горните идеи? Хич не ми се вярва, защото имам идея какво е необходимо, за да изкристализира една зряла политическа визия за България. Още от времето на тоталитарната държава придобих нетърпимост към социалните експерименти и предлагам на господин Цанев да прекрати тази нелепа пропаганда. Георги Господинов не се опитва да дава политически рецепти и да се бърка в неща, от които не разбира, затова и отношението ми към него е друго.
- Георги Господинов пръв определи протестиращите срещу кабинета "Орешарски" за "млади, интелигентни и красиви". Мнозина леви видяха себе си като "стари, глупави и грозни". Грешка ли бе тази метафора на Господинов? Грешка, която разделя обществото и обрече на неуспех протестите?
- Господинов каза нещо друго: „Протестиращият човек е красив“, а правителствената пропаганда изкриви думите му, превръщайки ги в легендата за богатите, красивите и интелигентните. Наистина, сред протестиращите, които са хора с всякакви професии, занимания, възрасти и доходи, бяха и много от най–достойните българи. И това е чудесно! За мен това е изключително позитивен знак, че много от най–добрите, най–умните и най–успелите решиха да излязат на улицата, за да се опитат да споделят успеха си и да направят България добро място за всички, а не просто да се затворят в черупките на успеха, интелекта или богатството си.
Разгледайте хиладите снимки от протеста и ще видите, че на улицата е българският народ и сред него са тези, с които би се гордяла всяка една нация по света.
- Какво накара левите да решат за себе си, че са стари, глупави и грозни?
- Не знам, и за мен това беше загадка. Може би някакъв комплекс, че не са приети в обществото? Не знам. Мистерия е колко ужасяващо бързо в България стана неприлично да си успял, красив и интелигентен. Какво казваме на младите хора с това отношение към най–достойните измежду нас? „Махайте се от тук, защото ако успеете, ще ви мразим“?
- Бихте ли харесал произведенията на поет, актьор, художник с леви убеждения?
- Да, разбира се. Дори не мога да изброя всички творци с леви убеждения, които харесвам. За чуждите не говоря, те сигурно са стотици. От българските много харесвам Валери Петров, изключителен поет и писател! Да не говорим за българската поезия от първата половина на ХХ век – Вапцаров, Смирненски, Гео Милев. Харесвам ролите на Стефан Данаилов, на Васил Михайлов. За художниците не мога да кажа. Не знам много имена, а и пък съвсем не познавам политическите им пристрастия.
Вижте, за твореца е важна честността, която пречи на изкуството да се превръща в пропаганда. Тогава няма значение кой с какви убеждения е. Така трябва да бъде и в живота, извън изкуството.
- Стефан Цанев не би ли трябвало да буди респект у един упорит протестър като вас с опитите си да бъде опозиция на властта и по времето на Тодор Живков, когато е забраняван и изселван заради творбите си?
- Пак трябва да възразя срещу тази грозна дума „протестър“. Вие искате ли да ви наричат „журналя“ или „репортьори“?!
Не познавам добре творчеството на Стефан Цанев, нито опитите му да бъде опозиция на Тодор Живков. Чел съм за него в „Задочните репортажи“ на Георги Марков, където се споменава за това, че е бил приличен поет, притесняван от режима. Там има и анализ на пиесата му „Процесът срещу богомилите“, която също очевидно има качества. В „Задочните репортажи“ е цитирано и едно есе – „Поръчката“, посветено на Стефан Цанев от Георги Марков...
Съученичките ми много харесваха Стефан Цанев, което вероятно обяснява нежеланието ми да се запозная по–отблизо с творчеството му преди 90–та година. А след това също някак си се разминавахме – това, което той правеше, не ми беше особено интересно или вдъхновяващо.
След като наскоро изказах остро мнение за политическите му напъни, в коментарите ме засипаха с негово творчество и трябва да призная, прочетох доста прилична лирика. Щом се запозная по–подробно с фактите около неговата дисидентска дейност по времето на Тодор Живков, ще мога да ви дам и по–аргументирано мнение.
- Как приемате думите в пиесата му "Последната нощ на Жана Дарк", не припознавате ли персонажи от съвременната политическа сцена?
Ако някой протестира, ако е опасен,
ако искате да укротите някого -
не го хвърляйте в затвор,
спестете си оковите,
не повтаряйте грешката на Средновековието:
не произвеждайте светци.
Не окови - пари му дайте,
не тъмница - оградете го с вещи,
не присъди - дайте му звания,
ордените не пестете!
Дори да не иска - насила му давайте
и публично издигайте го нагоре,
нагоре -
от пост на пост го качвайте нагоре:
като стъпала на ешафод!
Ако не загуби главата си и там,
а слезе с усмивка лека -
викайте в петте посоки на света:
Ето човека!
- В този пасаж разпознавам политиката на Тодор Живков в областта на културата. Казионните културни дейци бяха засипвани с почести, привилегии и пари, само и само да останат лоялни към режима и много да не се обаждат, с твърдата вяра, че никой от тях няма и да помисли да слезе обратно надолу, камо ли с усмивка. Между другото, това беше и една от причините аз да се насоча категорично към професията на инженер преди 1990 година. Исках да живея в свят с една истина, така си представях живота си - с точните науки. А за съвремието какво да ви кажа – на пръстите на едната ръка май преброявам хората, които са били на върховете на властта и са слезли с усмивка от нея.
- Може би гневът ви към Стефан Цанев всъщност е насочен към други "услужливи към властта" интелектуалци, какъвто той вероятно никога не е бил?
- Вече ви обясних какво не одобрявам в думите на Стефан Цанев. Напълно признавам правото на всеки човек на собствено мнение и на собствени убеждения, признавам му го и на него. Отношението ми няма връзка с това дали е бил „услужлив“ или не е бил. Както ви казах, не познавам добре нито биографията му, нито творчеството му. Ако не е бил честен в някой период от живота си, то вероятно творчеството му е пострадало и той най–силно го е почувствал. Но това могат да кажат хората, които са го прочели и го познават по–добре от мен. Аз имам проблем с политическата пропаганда, която прави. А и многотомникът му „Български хроники“ не ми направи добро впечатление.
- Накрая: почитател ли сте на вашия съименник - поета Константин Павлов, може би най-преследваният български творец от комунистическата власт?
- Да – това, което съм чел от него, много ми харесва. За съжаление, имам само една негова книга - „Стихове“, която ми подариха полу- на шега. Но аз по принцип чета много малко поезия.
