По време на „червения режим“ имало всичко. Имаше - салам „Кучешка радост“
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Мине се не мине ден-два и се появи статия на някой промит /но угоен/ червен мозък, който ни уверява, че по време на „червения режим“ имало всичко. Под нивото ни е да спорим с такива. Радой Ралин, когото познавах лично, казваше: „Да спориш с комунист, с прост човек и с влюбен, е все едно да се опитваш да носиш вода с решето“.
Та да си дойдем на думата: „имало всичко”. Имаше само салам „Кучешка радост" по 97 стотинки - евтино наистина. Но в нашето село в ТКЗС-то се работеше за 30 стотинки на ден - три надници за едно кило салам. А едни гумени цървули - 3,20 лв., 10 надници трябват. Ей хора - феодален строй беше. Като е било хубаво и имало всичко - защо 5 съветски грос майстори емигрираха на Запад, защо 4 двойки (олимпийски шампиони) по фигурно пързаляне „забравиха да се върнат"? Свобода нямаше, нищо нямаше - за телефон чаках 12 години!
Та този промит мозък, това биологично недоразумение продължава: имаше работа (но ти не работеше, нали?), даже внасяхме кубинци и виетнамци да работят. Да, ама станахме пишман и за наша сметка си ги върнахме, както и ги докарахме. И защо ни бяха? Защото държавите им имаха да ни връщат борч от по няколкостотин милиона долара за оръжието, което им бяхме дали без пари: та, вземете ги, обучете ги (ни ги) и дотук. Пито, но не е платено.
Един милион комунисти не работят, жените им също - чиновническа каста, един милион цигани и те не пипат... Е, кой да работи? И комунизмът отиде на кино. Да очакваш комунист да работи - значи си наивен - той търси пълна ясла. Все едно да срещнеш арменец и евреин да се връщат от жътва. Не сте видяли - няма и да видите.
В този зверилник да бъдем толерантни, значи да сме наивни, казваше великият Николай Хайтов. Да бъдем човеколюбиви, българолюбиви, толерантни с нетолерантни червени боклуци, значи да бъдем глупави. България иска толкоз малко от нас – да я обичаме и обгрижваме с дела. Нищо повече!
Ваш Боян Г. Маринов, София
