Последвайте ни в Google News Showcase
Някога...в далечната 1986 година...бях на американската премиера на "Ларго дезолато" на Вацлав Хавел. В Гринич вилидж. Малък квартал на Ню Йорк. Пак го бяха вкарали в затвора Хавел. А в пиесата ставаше дума за един професор, който трябваше да се откаже от името си, тъй като не му харесваха трудовете. Не ги харесваха службите за сигурност на комунистическа Чехословакия. Имаше тогава и такава държава.
По същото време покръстваха мюсюлманите в България. Насилствено. Ахмед трябваше да стане Иван, а Мехмед - Стоян.
Но сега ще ви разкажа не за насилствената промяна на името на един или друг човек, а за кражбата на едно име на български филм.
През 1985 година Евгений Михайлов създаде филма "Смъртта може да почака". Сценарист беше Александър Томов. В главните роли участваха Тодор Колев и Момчил, синът на Апостол Карамитев.
Да, но сега този филм вече не е на Евгений. Откраднаха му името. Отскоро се върти по кината една серия за Джеймс Бонд със същото име. "Смъртта може да почака".
Тук не става въпрос кой филм е по-добър. Тук става въпрос за кражба на името.
Да ти откраднат името е най-долното нещо (почти) на този свят. И няма кой да санкционира крадците. "Смъртта може да почака"...дано да почака...какво по-добро от това...
