Конституционният съд обяви, че машинното гласуване не е противоконституционно

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Конституционният съд реши, че въвеждането на машинно гласуване не е противоконституционно.

Конституционното дело беше образувано на 07.05.21 г. по внесено искане от ГЕРБ, след като Изборният кодекс беше променен от 45-то Народно събрание.
 
Съдът е отхвърлил искането да се обявят за противоконституционни текстовете, които уреждат машинния вот, включително текста, който предвижда машинно гласуване да не се провежда в секции с по-малко от 300 избиратели, става ясно от решението.

Решението на Конституционния съд идва седмица преди първите избори у нас, които ще се проведат почти изцяло с машини.

Масовото машинно гласуване беше атакувано в КС от 66 депутати от ГЕРБ. Те твърдяха, че то нарушава принципа за „равно избирателно право” и оспориха почти всички разпоредби от Изборния кодекс, които за краткия си живот успя да промени 45-тото Народно събрание.

КС е отхвърлил искането им. В решението си той изтъква, че бюлетината за машинно гласуване е проектирана по същия начин както хартиената. Законът предвижда равно третиране на гласуването с бюлетина за машинно гласуване и с хартиена бюлетина. Избирателят, гласувал с бюлетина за машинно гласуване, не може да гласува с хартиена бюлетина. 
"Бюлетината за машинно гласуване е проектирана по същия начин както хартиената бюлетина, като ЦИК утвърждава с решение образеца на бюлетината (чл. 212, ал. 3 ИК). По своята същност бюлетината за машинно гласуване не е нищо друго освен пренасяне и визуализиране на текста от хартиената бюлетина върху електронен носител", се посочва в мотивите.

"Като постижение на модерния конституционализъм избирателното право е „всеобщо“ – негов носител е всеки гражданин на държавата, независимо от пол, раса, език, имущество, професия, обществено положение, образование, религия или политически убеждения. Този принцип не се накърнява от възприетите в демократичните държави изисквания за упражняването на избирателното право – достигане на определена възраст, гражданство, местоживеене, правоспособност и дееспособност. Всеобщото избирателно право е предпоставка за равното избирателно право: всички граждани, отговарящи на определени изисквания, притежават избирателни права. Оспорените разпоредби на ИК не накърняват този принцип," се посочват още в мотивите на КС. 
Решението е подписано с "особено мнение" от Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова, Таня Райковска  и  Филип Димитров.