ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Политиката на свръхевтините пари е жестоко критикувана от немците, а същевременно получава адмирации от италианците. В Европа все повече се забелязват фундаментални различия във възгледите за възможностите за печатане на пари. Германия негодува, а Италия се радва.
"Това е катастрофално решение за германското население. Средствата на вложителите се експроприират. Имаме работа с гигантско преразпределение от Север на Юг", гневи се ръководителят на Федералната асоциация за търговия (BGA) Антон Бьорнер. Така започва срещата му с италианския вестник „Кориере дела сера”: "Имаме доказателства, че Европейската централна банка (ЕЦБ), не взима мерки, дори когато критиците й са сериозни представители на германската икономика."
Суперевтините пари ще станат още по-евтини.
Такава противоречива оценка предизвиква решението на ЕЦБ, което има за цел разширяване на политиката свръхевтините пари, започната от 2012 година. Президентът на ЕЦБ Марио Драги обяви, намаление на основната лихва в еврозоната до нула, предназначена за покупката на правителствени и корпоративни облигации за стотици милиарди евро, както и увеличение на негативните лихви по депозити на търговските банки в ЕЦБ.
Тези мерки са предназначени за решаване на редица проблеми. Целта е да се стимулират 19 страни от еврозоната, които дават евтини кредити на физически лица и предприятия, като по този начин се подкрепя европейската икономика. За да се намалят тези лихвени проценти, правителствата пускат на капиталовия пазар държавни облигации. Сдържането на инфлацията, която е толкова ниска, заплашва да се превърне в разрушителна дефлация. Така, задачата е да се намали, доколкото е възможно обменния курс на еврото.
Най-важният елемент от тези мерки е програмата за покупки на облигации. Готовността на ЕЦБ е от април да се харчат 80 милиарда ново отпечатани евро на месечна база с цел закупуване на нови ДЦК, което означава, че правителствата, които ги отпускат няма да се тревожат за рейтинга на страната, и съответно, търсенето на нисколихвени средства от страна на частни инвеститори е гарантирана.
Тази стъпка е остро критикувана от германските експерти.
С други думи, политиците получават неизчерпаем източник на евтини пари, с които те да могат отново и отново да рефинансират държавния дълг. Теоретично, това е удобна среда за подготвяне и извършване на дългосрочни, просрочени, но непопулярни и болезнени реформи. Въпреки това, критиците на ЕЦБ в Германия показват, че точно това, се случва.
"Виждаме, че страни като Италия, въпреки рекордно ниските лихвени проценти, не извършват никакви реформи, а може би дори увеличават разходите си", каза професор Ларс Фелд един от петима членове на "Съвета на мъдреците" - икономически консултативен орган към германското правителство.
Много по-недипломатично реагира дългогодишният евроскептик и противник на правителството от мюнхенския институт Ifo професор Ханс-Вернер Зин. Според него действията на ЕЦБ представляват забранени субсидии в еврозоната на бюджетите на централните банки и правителствата. Всъщност, това са "подкрепа на „зомби” банки и застрашени от банкрут правителства."
Две концепции на паричната политика
Към проблемните страни от еврозоната се отнасят държави предимно от южната част на Европа.
Това са затруднените страни-членки от еврозоната главно от южната част като Испания, Португалия и Кипър, които са получили спешна помощ от Европейския фонд за стабилизиране, които провеждат широкообхватни реформи и значително подобряват финансовите и макроикономическите си показатели. Най-тревожно в момента е положението на Гърция и Италия - страните с най-високите нива на публичен дълг в еврозоната.
Така че от политиката суперевтини пари на теория най-печеливши са те.
Това се обяснява и с произхода на Марио Драги!
Това само засилва впечатлението в Германия, че курсът предприет от ЕЦБ е в интерес само на "южняците". Но въпросът тук не е до националност или гражданство. Основният въпрос е каква е концепцията за паричната политика, а оттам и ролята на централната банка като главен банкер на Европа.
В католическите и православните страни от Южна Европа, централните банки традиционно се възприемат като част от правителството. От тях се очаква да подкрепят активно икономическата политика, което може да бъде под формата на по-евтини заеми. В протестантските страни от Северна Европа, сме убедени, че централната банка трябва да бъде напълно независима от правителството и да се осигури най-вече стабилна валута. Това предполага строго ограничена емисия, което предполага и относително високи лихвени проценти.
Марио Драги - "северняк" или "южняк"?
"Южняците" са традиционно по-бедни от "северняците". Те не са склонни да имат спестявания, социалната система в южната част на Европа е относително по-слаба, така че ключово значение там е наличието на работни места, заради които може да се толерира и инфлацията, и девалвация. Класическият символ на южната концепция е "мека" италианска лира с много нули на купюра.
Класическият символ на северния подход се състои от "твърди" германски марки, които половин век бяха надеждни средства за съхраняване и увеличаване на спестяванията. Еврото е създадено на базата на северния модел. Това се подчертава и от факта, че за седалище на ЕЦБ е избран Франкфурт. Градът, откъдето германската Бундесбанк строго наблюдаваше стабилността на германската марка.
И сега германците и останалите членове на "валутната зона” остават с впечатление, че съдбата на валутата им остава в ръцете на южняците. Това до голяма степен определя опозиционната гледна точка на Германия спрямо привържениците на южния подход. Това мнение се отразява в отчуждаването на германските спестители (получаващи сега смешни проценти за влоговете си и фактически губещи пари). По този начин се извършва и преразпределението на натрупаното богатство от Север на Юг.
Оттук възниква и страхът от възможни балони, без значение дали може да се прояви на фондовите борси или на пазара на недвижими имоти. "Поради всички тези рискове, паричната политика на ЕЦБ отдавна е критикувана от страна на централните банки от Северна Европа", напомня холандският вестник De Volkskrant.
