Корнелия е „нервна, притеснена, обзета от ярост, унизена, потисната, отпаднала, не спи, живее в постоянен страх и стрес“. Ако ще става премиер, да се яви на психотест
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В рамките на няколко седмици лидерката на БСП Корнелия Нинова разкри в жалби до съда свои сериозни проблеми от психиатрично естество. От исковите й молби срещу анализаторката Татяна Буруджиева и журналистката Калина Андролова разбираме, че г-жа Нинова е "нервна, притеснена, обзета от ярост, унизена, потисната, отпаднала, не спи, живее в постоянен страх и стрес“.
Въпросът е как тогава лице в подобно състояние може да прави заявка да управлява България. Да заема премиерския пост? Не е ли редно нейните опоненти в политиката, както и съратниците й в БСП да поискат психическото й освидетелстване? Искаме ли да ни управляват луди хора?
Ето и цитати от жалбите на Корнелия Нинова
За Андролова
„Статусите и статиите ми причиниха стрес и притеснения да не би хората да им повярват. Вече не мога да спя спокойно през нощите, защото мисля за публикациите и за широкия им отзвук, който те имат в обществото. Поради безсънието, през деня се чувствам отпаднала и ми е трудно да се съсредоточа върху работата си.
Загубих концентрацията си и защото хората продължават да ми задават въпроси дали изложеното в тези статуси е вярно. Ежедневно търпя подобни въпроси, които ме изкарват от равновесие. Затворих се в себе си, нямам желание да се срещам с приятели и познати, защото се чувствам унизена и потисната.
Една част от колегите ми в БСП се отдръпнаха от мен вследствие на публикуваните статуси и статии. Усещам промяна в тяхното отношение спрямо мен, защото избягват да общуват с мен, не ме канят на извънпартийни събирания. Особено силно се оказа влиянието на публикациите не само върху съпартийците и съмишлениците ми, но и върху хора, които потенциално биха могли да бъдат привлечени от социалистическите идеи, но прочетеното ги отблъсква и изпълва със съмнение.
Станах нервна, раздразнителна и притеснена дали няма да излезе поредната позоряща личността ми публикация. Заживях с постоянния страх, че някой мой близък или познат е прочел писанията. Понякога се хващам, че през няколко часа проверявам дали не е публикуван следващият позорящ ме материал, като това ми пречи да се концентрирам върху работата си.”
За Буруджиева
„През нощта се сещам за интервютата и как същите се коментират между колегите, включително и в парламента, от което ме обзема ярост и се чувствам безсилна. Постоянно мисля за широкия отзвук, който казаното има в обществото, което влоши качеството на съня ми. Поради безсънието през деня се чувствам отпаднала и ми е трудно да се съсредоточа върху работата си.
На моменти се хващам, че губя концентрация. Възмущавам се, че трябва да давам обяснения относно разпространените неверни факти, и това ме отклонява от преките и непосредствените ми задачи. Непосредствено след прочетеното се затворих в себе си, нямах желание да общувам с приятели и познати, защото се чувствах притеснена, потисната, ядосана от обидните, клеветнически твърдения. Станах нервна и притеснена, заживях с постоянен страх…“
