ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Корнелия Нинова е родена в с. Крушовица, област Враца.
Завършила е Юридическия факултет в СУ “Св. Климент Охридски”.
От 2005 до 2007 г. е зам.-министър на икономиката. Депутат от БСП в 41-вото, 42-рото и 43-ото Народно събрание.
Член е на Националния съвет на БСП и зам.-председател на парламентарната група на „БСП – лява България”.
Интервю на Румяна Стефанова
- Има упреци към БСП, че в 43-ия парламент е една беззъба опозиция. Съгласна ли сте с това, г-жо Нинова?
- Аз съм тук, в парламента, всеки ден и на мен ми се струва, че сме добра опозиция, защото виждам какво правим и в комисия, и в зала. Но когато обикалям навън и аз често чувам такива обвинения. Хората очакват от нас да бъдем по-остри, по-настъпателни. За мен това мнение е по-важно. Щом хората навън го казват, значи това е така и трябва да се стегнем и да бъдем по-силна опозиция.
- Поискахте оставката на правосъдния министър Христо Иванов, но явно той няма да я даде. Няма ли да инициирате вот на недоверие?
- Не сме обсъждали тази тема в парламентарната група.
- Това значи ли, че сте „съзрели” и ще подкрепите съдебната реформа, както ви призоваха от Реформаторския блок?
- „Голямата” съдебна реформа. Това не е никаква реформа. Никъде в този разговор го няма елемента битова престъпност, от която е пропищяла цялата държава. Хората очакват да се реши този проблем, който ги тормози, да има по-бърз и по-справедлив съдебен процес. Да не зависи процесът от политици и пари, а да зависи от фактите и от правото. Е, в тия реформи никъде не става дума за такива въпроси. Това не е съдебна реформа и няма да я подкрепим.
- Защо според вас управляващите толкова бързат да променят конституцията?
- За да овладеят Висшия съдебен съвет. Чрез нова структура на органа управляващите да го овладеят политически и да сложат ръка върху съдебната система.
- И като говорим за реформи, защо според ваши изявления пенсионната реформа на министър Калфин е невъзможна?
- Защото се повишават възрастта и стажът за пенсиониране до такава степен, че няма човек, който да отговори на тези изисквания. Правителството предлага 65 години за пенсиониране - и за мъжете, и за жените, с 40 години стаж. Това означава на 25 години задължително да се започне работа и до 65 години да нямаш нито един пропуснат трудов ден. Което на практика няма как да се случи. За тези хора, на които сега им предстои пенсиониране, назад във времето особено в годините на прехода много от тях са работили, така да го кажем, в сивия сектор. На много от тях не са плащани осигуровки. Не можем да обвиняваме тези хора, защото те са били принудени по някакъв начин да си изкарват хляба. Държавата не им е създавала условия да има светла икономика и да им се плащат осигуровките. И сега им казваме: „Няма значение, че ние – политици и държава, не сме ви създали условия, вие трябва да събирате 40 години стаж”. Младите, които сега навлизат на пазара на труда, при безработица 11-12%, също няма как да съберат тези години стаж. Затова казвам, че тази реформа е практически невъзможна. Целта й е да се ограничи броят на бъдещите пенсионери, за да стигат парите в НОИ за тях. Вместо да си поставим другата, по-голяма и сериозна цел - да увеличим броя на работещите, които внасят осигуровки.
-Вие сте председател на временната парламентарна комисия за частните пенсионните фондове. Добре ли се управляват парите на хората в тези фондове?
- Имаше създадена обществена нагласа срещу тези фондове. Затова трябваше да изясним няколко главните въпроса. Колко са парите там? Къде са? Кой ги управлява? И какво носят на хората тези пари – дали се увеличават или намаляват? Не са ли много високи таксите, които фондовете печелят от това управление и дали не инвестират парите във фирми, които са свързани с тях – т. нар. свързани лица. Установихме, че в частните пенсионни фондове има над 8 млрд. лв. Те са инвестирани в ценни книжа, в акции на фирми, част от тях се намират в банки по сметки, част от тях са инвестирани в недвижими имоти. Събрахме информация и за действителните собственици на частните пенсионни фондове. Цялата тази информация сме я качили на страницата на Народното събрание. В крайна сметка установихме, че доходността за тези 12-13 години, откакто работят частните фондове, е средно годишно 1,46% . Следващото – таксите. Таксите, които се събират са 5% за всяка вноска и 1% инвестиционна. Според нас те са високи. Затова внесохме законодателно предложение да се намалят. И на последно място, дали частните пенсионни фондове инвестират в свързаните лица - за което имаше съмнения. Затова предложихме промяна в закона в определението „свързани лица” – да го направим достатъчно широко и да гарантира, че парите няма да отиват в техни собствени фирми.
- Вашето име се завъртя в пространството като евентуален кандидат-кмет за София. Ще приемете ли?
- Да, имам номинации в София, имаше и една анкета в столицата, която сочи добър резултат за мен. Но, не, няма да бъда кандидат за кмет на София. Никога не съм я работила тази работа и не желая да се хващам с нещо, което не разбирам. Вторият ми аргумент е, че хората, които ме подкрепиха в София-област за народен представител са над 20 000 души и смятам, че трябва да си остана техен народен представител. Не искам да ги предавам.
- Превърна ли се т нар. битов конфликт между цигани и българи в гърменското с. Марчево в политическо говорене, без да дава отговор на въпроса, как ще се решат проблемите на тези хора?
- Превърна се. Винаги в последните години такива случаи се използват за политическо противоборство, което е голяма грешка. Внася се и етнически елемент, етническо противопоставяне. Според мен - също грешка. Тук основният проблем е друг и той е социално-икономически. Докато не ги образоваме тези хора, докато не им намерим работа, тези огнища ще тлеят и от време на време ще избухват и ще се злоупотребява от политиците с тях. Последните години се приеха някои марки, макар и малко в тази посока, но добри. Например, ако не си пращат децата на училище, им се спират детските. Защото знаем, че много от тези семейства преживяват от детските надбавки. Сега обсъждаме да се отнемат майчинските пари на младите баби, които имат внуци от непълнолетните си дъщери. Т.е. да се възпитават тези хора в някакви правила, да не разчитат на социална и финансова помощ при нарушаване на тези правила.
- Не трябва ли да бъде по-активна и полицията в тези райони?
- Така е. Битовата престъпност е големият бич за българина. Може би в МВР, прокуратура трябва да насочат по-големи усилия към това. Например по сегашния закон, ако е маловажен случаят, той не подлежи на съдебен процес. Само че за някои хора такъв маловажен случай е много важен. На един човечец, като му откраднат зимнината, животните, покъщнината, за него това е целият му живот. Държавата трябва да има достатъчно капацитет, за да раздава справедливост, без да дава оценката какво е маловажен и какво важен случай.
