ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Сред многото причини за разпада на социалистическата партия се открояват основно две: катастрофалната загуба на симпатизантска маса и на второ място – откровено некадърното управление в последните три десетилетия и най-вече при Корнелия Нинова.
Партията понесе удари непосредствено след промяната през 1989 г., независимо че се преименува от комунистическа в социалистическа. Хората, които тогава са били по на 40, 50, 60 и повече години, сега са или на пределна възраст, или просто ги няма. Биологически партията загуби много членове и симпатизанти, които не успя да замени с други. Затова и постепенно започна да губи проценти на всички избори, просто хората постепенно намаляваха. В утвърдените европейски демокрации има традиционно силни социалистически или социалдемократически партии. У нас социалистическата ни партия носи товара на комунистическото си минало. От него тя така и не се освободи, не положи усилия да убеди не само своите симпатизанти, но и българското общество като цяло. Затова и до ден днешен битува по-скоро презрителното название комунисти, отколкото уважителното социалисти. Ето защо привържениците намаляват, а млади, симпатизиращи на БСП, почти няма.
От голямо значение е и кой стои начело на партията. За съжаление, лидерите носят немалка вина за партийния упадък. Помним Виденовата зима. Първановото време не само начело на партията, но и в президентството се свързва със зараждането и отглеждането на сектата на червените милионери и мастити бизнесмени. Затова днес в партията съжителстват пенсионери и работници с минимални пенсии и заплати и крупни социалисти капиталисти с хотели, електроцентрали, свинекомплекси, огромнни транспортни фирми и какво ли не още. Странна лява партия е БСП. Помните ли врътките на Станишев, влязъл в коалиция с царя. И накрая Нинова, която буквално разпердушини не само партията ни, но и уби вярата в лявата идея въобще. Какво предстои, не е трудно да се предвиди. Катастрофата е вече пълна, нищо не може да върне БСП на мястото, което заемаше в българския живот.
Михаил Костов, Плевен
