ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Като социалист трето поколение не мога да скрия огорчението си от поведението на нашето партийно ръководство. В продължение на цяло десетилетие загубихме всички възможни избори освен президентските. Само че президентът има по-скоро представителни функции. А и много скоро след избирането му ръководството на партията успя да се скара и с него. Да се чудиш какво имаха да делят нашите социалисти с нашия президент. А и да не забравяме, че и с другаря Сергей Станишев ръководството на БСП не мели брашно.
Не е ли куриозна тази ситуация – имаме наш президент, имахме съвсем доскоро уважаван от социалистическата европейска общност ръководител и в същото време партията е в упадък. Даже не и в упадък, а в тотален разпад. Както е тръгнало, май до година-две нищо чудно да паднем и под бариерата за влизане в парламента. За съжаление, това не е черногледство, а очертаваща се реалност. Редовите социалисти така и не успяхме да осмислим тази коалиция с дясна партия, която е най-яростният противник на социалистическата идея. Да, наистина присъствието на социалисти в управлението на страната веднага го почувствахме ние, пенсионерите, и това е похвално, но твърде недостатъчно. Още по-шокиращо за нас беше участието на нашата парламентарна група в избора на новия парламентарен председател, който бе предложен от Корнелия Нинова! Нашата стогодишна организация в коалиция с банкянската партия, че и в услуга на тази партия, май е твърде много за нас, редовите социалисти. Огорчението е огромно и повсеместно, няма социалист, който да не се е почувствал унизен от това решение на партийното ръководство. Другарите трябва да се съберат и да се разберат – партия ли ще градят, или във властта пак ще се намърдат. А и сега, когато другарят Станишев е свободен от функциите си начело на европейските социалисти, нека да се използва неговият потенциал. Може би той ще може да въведе някакъв ред, иначе партията ни е пред закриване.
Костадин Михайлов, Варна
