"Корпорацията Кой" само с Пеевски ли се изчерпва? А Прокопиев, Бареков, Сидеров... А бащата на Реформаторите Иван Костов? Докога ще я караме по сталински - няма човек, няма проблем?
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Старото правителство падна заради Делян Пеевски, новото може да не се роди заради него. Натам вървят нещата.
Българската политика е въпрос на персонификация, не на принципи. Политиците ни се делят не на премиери, президенти, министри и депутати, а на „Бойко”, „Цецо”, „Делян”, „Волен”, „Валери”…
Това доскоро можеше да мине за идилична рефлексия на един характерен интимно-фамилиарен модел в конотацията „власт – народ”. В последната година обаче се изроди в опростенческо дамгосване.
Да вземем прословутото заклинание от последните дни – тъй наречената „Корпорация Кой”. Мъглявият, по същество дълбоко непонятен за масовата публика езиков образ ни облъчва непрекъснато от сутрешните телевизионни блокове. За „Корпорацията Кой” се говори с упование, но и конспиративно. Социолози, политици, журналисти, активисти от „Протестна мрежа”, водещи… Кой, кой, кой, та кой. Амиии...свой!
Тук е важно да отбележа, че въпросното „Кой” се изписва с нещо като диез отпред – знак, какъвто даже нямам на клавиатурата. Този диез означавал „хаштаг”, фейсбук-идиотщина, навлязла агресивно и имитативно в речовата култура на столичния елит покрай протестите „Дансуитми”, което пак е хаштаг и пак се изписва с диез, какъвто нямам на клавиатурата. (И впрочем едва ли на стотиците хиляди читатели на ПИК, затънали в дертове за скъпия ток и окаяното здравеопазване, им дреме за хаштаговете на протеста, превърнати в конюнктурна норма).
Но да оставим настрана езиковите гримаси. „Корпорацията Кой” вече до такава степен се официализира, че влезе в програмата на Реформаторския блок и се превърна в основен препъни-камък при преговорите им с ГЕРБ. Въпросната корпорация всъщност представлявала еманацията на срастналата се политико-икономическо-съдебно-медийна власт.
Тоест, свободен евфемизъм на олигархия и плутокрация накуп.
Само по себе си това, разбира се, е ключово за демократичните общества.
Как обаче извращаваме логичната съпротива срещу злото по български? С дълбоко втръсналата на всички персонификация на Делян Пеевски. Уж говорим за модел, за схема, а всъщност имаме предвид само един човек.
Така „Корпорацията Кой” се превръща от евфемизъм на олигархията в синонимия на конкретна персона.
Визираният модел само с Пеевски ли се изчерпва? Ако помислим трезво и без предразсъдъци, ще се сетим за поне още неколцина политици, разполагащи с преуспяващ бизнес и медии.
Какво ще кажете за Валери Симеонов и „Скат”? А за Волен Сидеров и „Алфа”? Бареков и неговия обръч от електронни сайтове? Иво Прокопиев, един от съветниците на президента Плевнелиев и бос на кръга „Капитал”?
Каква е разликата между Пеевски и Прокопиев? Не са ли две страни на една и съща олигархична матрица? Само че, по стечение на обстоятелствата, е политически коректно да говорим по телевизията само за Пеевски и да пропускаме Прокопиев…
Самите Реформатори, които акумулират „Корпорацията Кой” в публичното говорене, също са съпричастни в генезиса си към нея чрез одиозната фигура на своя родител и идеолог Иван Костов.
Така че нека подменяме системата, не персоните. Нека боравим с принципи, не с мантри.
Ако Делян Пеевски изчезне, изчезва ли и „Корпорацията Кой”? Докога ще я караме по сталински - няма човек, няма проблем...
