Костадин Костадинов съмишленик на Бойко Рашков! „Възраждане“ иска правосъдието да е в ръцете на МВР?!
Последвайте ни в Google News Showcase
За Великден партия „Възраждане“ реши да възкресява отречени в близкото минало практики за разследване на престъпления. Депутати от опозиционната и най-малка парламентарна група внесоха законопроект за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които на практика се цели да бъде обезличена ролята на прокуратурата в наказателния процес като се прехвърлят нейни основни правомощия не на кой да е, а на МВР.
Да е Великденско чудо – не е! Не е и развяваната преди изборите през 2021 г. „съдебна реформа“ – предложенията са далеч от обещанията за позитивната промяна, която ще пребори корупцията в държавата, и може спокойно да минат под надслова „Вся власть в руках МВД“ (В превод - „Цялата власт в ръцете на МВР“).
Случайно или не законодателната инициатива на лидера на партията Костадин Костадинов и още 7 депутати идва преди две важни събития в политическия живот у нас – посещението на премиера Кирил Петков в Украйна и назряващото, но дългоочаквано решение на парламента за това дали България да предостави оръжие на Украйна.
Дори само бегъл прочит на проекта на „Възраждане“ за промени в НПК предизвиква усещане за набързо забъркана законотворческа гозба, която намирисва или на поредната задкулисна договорка или на игра с нагласите на избирателя, в която най-удобната разменна монета за политиците отново е съдебната власт. Голяма част от идеите, залегнали в проекта, звучат като ехо от пресконференциите и изявленията на вътрешния министър Бойко Рашков в последните 6-7 месеца, а в някои пунктове направо ги преповтарят, сякаш са писани на едно бюро.
Припомняме, че още в средата на януари месец бяха разкрити опасните амбиции на вътрешния министър да възражда Народната милиция. Идеите на Бойко Рашков сега са в основата на проекта на депутатите от „Възраждане“, пише "Труд".
Предлага се да се даде право и на разследващите органи от МВР да образуват сами досъдебно производство вместо прокурора като единственото им задължение е само да го уведомят за това. Кои досъдебни производства ще се образуват от разследващия полицай и кои от прокурор, не става ясно. Друга идея е пак само с уведомление до прокурора, но без възможност за проверка или други действия от негова страна, разследващите полицаи да могат да подават искания в съда за използване на специални разузнавателни средства (СРС). Предлага се водещата роля при претърсванията и изземванията да се прехвърли от прокурора на разследващия полицай, който да иска разрешение за извършването им директно от съда. В момента исканията за тези първоначални следствени действия се правят от прокуратурата. Само в условия на неотложност разследващите полицаи извършват претърсване и изземване и сега, но прокурорът е този, който внася в съда протокола за одобрение. Според предлаганите промени обаче и в този случай прокурорът само трябва да бъде уведомен. А ако не е съгласен и прецени, че не е спазен законът, тогава какво става? Депутатите от „Възраждане“ са стигнали и по-далеч – те предлагат полицията вече да не докладва на прокуратурата когато привлича обвиняеми със съставянето на съответно постановление, а да го прави до 24 часа след това. Постановлението за привличане на обвиняем за тежко престъпление, което се наказва с над 5 години затвор, пък да подлежи на незабавно обжалване в съда. Основната част от останалите предложения също са свързани със съдебен контрол - например на постановленията за прекратяване на досъдебно производство и други.
Дори и без изчерпателен анализ на предложенията се вижда, че с лансираните от „Възраждане“ промени се цели да се изземат основни правомощия от прокуратура и да се дадат на МВР. Така бе до голяма степен бе в зората на демокрацията, а и в годините преди нея, т.е. в късния соц. Практически идеята е „господар на разследването“ да стане МВР. И за да не изглежда това като милиционерщина и носталгия по стари времена със съсредоточаването на свръхправомощия в силовите структури, в играта се хитро е вкаран и съдът. От него от една страна се очаква да придава законосъобразност на действията на полицията, а от друга – практически да носи отговорност за тях пред обществото. Полека лека на практика върху съда се стоварват неприсъщи отговорности за постоянен надзор за законосъобразност на действията на разследващите органи в досъдебната фаза, което противоречи на правната логика и на утвърдения в правораздаването принцип съдът да е независим арбитър между прокурора и адвоката в един състезателен процес.
Уверенията, че с промените разследването ще се „забърза“ и че с тях ще се постигне много по-добра защита на правата на обвиняемите (за правата на жертвите отдавна никой не говори) са несъстоятелни, неверни и в някои случаи абсурдни. Вероятността те да отворят вратата за полицейски произвол, е реална. Проектът на „Възраждане“ противоречи и на Конституцията и на Закона за съдебната власт и за юристите е ясно, че той няма как да мине, ако не бъде прекроен. Вероятно това е ясно и за част от депутатите, но какво пречи да го думнат на масата на парламента преди празниците и преди ключови за държавата решения? В най-лошия случай „Възраждане“ ще впише законопроекта си като актив пред избирателите с обяснението, че партията е искала „ефективна съдебна реформа“, но не другите й пречат.
Дали поредният проект за промяна на НПК просто ще разбърка пасианса в напрегнатата политическа обстановка, белязана от войната в Украйна и от галопираща инфлация, дали депутатите и Бойко Рашков ще запеят в един глас срещу съдебната система или проектът за промени в НПК ще е само ръжена, с който някой ще поразрови жарта около „горещите картофи“ на законодателната реформа, скоро ще стане ясно. И няма значение дали така ще се отъпка пътеката на сегашния вътрешен министър и на ръководеното от него МВР към окопаване във властта или напротив – някой ще измъкне за кратко инициативата в правенето на “съдебна реформа“ в опит да трупа бъдещи дивиденти за избори.
Безспорно е едно - покрай пандемията партия „Възраждане“ показа, че умее да използва общественото напрежение, но този тласък вече изигра своята роля и сега е нужен нов.
Непрекъснатите прекроявания на закона обаче, без да се държи сметка за последствията от тях за хората, са опасни и постоянно подриват вярата в институциите. Само НПК е променян близо 50 пъти, да не говорим за НК, писан в далечната 1968-ма. Но благодарение на „активното законотворчество“ от последните три десетилетия, до ден днешен няма осъдени за банковата криза от 90-те, за масовата приватизация и за ред други престъпления в държавата.
Проекти, като този на „Възраждане“, може и да не стигнат до пленарна зала, но могат да засилят мотивацията на още българи и техните семейства да потърсят живот в друга държава, омърсени от впечатляващата деятелност на депутатите в стил: „Нашата полиция ни пази“. Тези, които ще останат, скоро ще забележат, че удобната доскоро дъвка на депутатите – специализираното правосъдие, вече е сменена с друга. Тя обаче може да се окаже и по-лепкава, и по-горчива.
