Кочината “СДС-свинари”

Парцаливи селяни се настаниха в руините на синята цивилизация

На всеки ъгъл в Рим на туристите се продават евтини репродукции на стари гравюри. Една от тях виси на стената в кабинета ми, за да ми напомня колко крехко нещо е цивилизацията. Картината представлява сцена от XV век. В останките от двореца на Юлий Цезар – десетметрови стени, мраморни подове с мозайки, арки и сводове – има оградено място, пълно с овце. До него, сгушена под огромния свод на тържествена арка, е набързо скована кочина. Около кочината върху мрамора на пода има сериозен слой кал, из която щъкат селяни, облечени в парцали. Отгоре през пробития покрив се вижда синьото небе. Това е положението със СДС  в момента. Синята цивилизация е  паднала. Идейната є сграда е в  руини, а из кьошетата на някогашното великолепие парцаливи селяни се ровят из калта, внесена от тях (защото без нея се чувстват неудобно), и сковават немарливи кочинки. За синята идея напомня единствено небето, наблюдаващо невъзмутимо това падение през дупките на покрива. За да падне една цивилизация, нужно е да се случат, едно след друго, три неща. Първо: нейните обитатели да загубят вярата си в нея и готовността си да я защитават. Второ: да дойдат варвари, за да я плячкосат и разрушат. Трето: в останките от великолепието да се заселят свинарите – да ползват някога построеното за завет. В продължение на над една петилетка обитателите на цивилизацията „СДС” губеха вяра в нея – и постепенно се отказаха да я защитават. През 2001 г. дойде шеметната загуба на Съюза на демократичните сили от царя, с което настъпи краят на „синята приказка”. Обитателите на СДС, вместо да си зададат правилните въпроси – Какво стана? Какво да се прави оттук насетне? – се хванаха за гушите в търсене на отговора на най-глупавия (защото няма отговор) въпрос: Кой е виновен? Не намериха отговора и в крайна сметка се разцепиха на СДС и ДСБ. И продължиха спора за вината. Всеки казваше за другия – той е виновен! Идеята беше онзи, който в крайна сметка излезе невинен, да си прибере двата милиона сини избиратели. Нищо подобно не се случи обаче. Вместо избирателите дойдоха варварите, надушили настъпващия край на синята цивилизация. ДСБ бе дублиран от „отровната гъба двойник” (по думите на Иван Костов) – "Атака". По-късно СДС бе дублиран от варварска орда имитираща, макар временно, политическа партия – ГЕРБ. Тези варвари – ГЕРБ и "Атака" – поеха властта от тройната коалиция през 2009 г. И, разбира се, вместо да възстановят синята цивилизация, създадоха режим, вдъхновен от Чингис хан и Атила. Докато сините лидери се чудеха как да реагират на тази нова катастрофа, в руините от синята цивилизация, внасяйки миризмата на кочина и оставяйки кални следи на паркета, се нанесоха свинарите. През пролетта на 2012 г. СДС бе превзет от хора толкова омотани в парцали и с толкова кирливи физиономии, че нито им разпознахме лицата, нито им научихме имената. Затова пък доста бързо им разбрахме намеренията: да се намъкнат в залата, където пируват варварите, за да им падне и на тях нещичко. Да станат, казано политически, патерица на ГЕРБ в следващия парламент. За да може ГЕРБ догодина да каже – ето, вече не сме сами, управляваме не с кого да е, а с легендата СДС. Сметката на свинарите винаги излиза крива обаче. Защото си остават свинари, макар да са се нанесли  в кабинетите на някога великите. Никой следовник на синята идея няма да гласува за СДС-свинари. Единственият начин да бъдат в парламента е да получат гласове, командировани от ГЕРБ. Това е очевидно сделката с Борисов, но няма как да стане. Защото към момента на изборите на ГЕРБ ще бъде нужен всеки глас. Няма да имат излишъци за разпределяне навън поради простата причина, че към началото на идното лято БСП вече ще изглежда като очевидния победител на изборите. На фона на настъпилото  варварство в парламента може да попадне онзи, който откаже да поеме варварските нрави. Който устои на изкушението да се включи в пиршеството и продължи да отстоява ценностите на падналата синя цивилизация. Именно към възстановяването на подобно цивилизовано поведение апелират Надежда Нейнски, Ваньо Шарков и Мартин Димитров с искането си за възстановяване на съюза СДС-ДСБ. Това обаче няма как да стане, защото сегашното ръководство на СДС е вече част от политиката на варварите. Последното нещо, което те искат, е връщане към синята идея; защото ако това стане, то те – свинарите – моментално ще бъдат принудени да се върнат в студените колиби, от които дойдоха. Това оставя на терена само един възможен продължител на синята цивилизация – партията ДСБ, оглавявана от Иван Костов. Възможно ли е обаче  след падането на цяла цивилизация  някъде да остане неин отломък? Някаква нейна територия да не се предаде, за да пренесе през времето спомена и навика на цивилизован живот? Колкото и да е странно – възможно е. Малко хора знаят, че след падането на Рим (и деградацията на източната римска империя към Византия) на територията на Европа остава държава, следваща правилата на падналата цивилизация. Това е римско-християнска Грузия. Вдигнала националното си знаме – Георгиевския кръст – срещу варварите, Грузия надживява разпада на Рим. Нещо повече – не е покорена и от нахлуващите по-късно отомански орди. Напълно възможно е ДСБ  – стига да не потъне в хаоса, създаван от варварите и свинарите – да успее да влезе в следващия парламент, за да напомня на останалите за какво всъщност винаги е ставало дума. А то е лесно: цивилизацията е светлина, а варварството – мрак. Докато не се реши въпросът „цивилизация или варварство”, всички останали спорове – леви и десни, атомни и антиатомни – са излишни. А този въпрос трябва да се реши, и то – бързо. Инак заедно със свинарите ще се въргаляме в калта, без изобщо да можем да вдигнем поглед нагоре и да видим какво е имало тук преди появата на кочините...