КОШМАРЪТ В КАРАВЕЛОВО: Държавата я няма! Кметицата не си вдига телефона, НСО снима с дрон... Шефове, директори, началници гледат сеир
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Телевизиите втори ден дават покъртителни репортажи от потъналите в кал и наноси след проливния дъжд бедстващи карловски села. Репортери, обули гумени ботуши, газят в тинята и самоотвержено разпитват клетите хора "имат ли нужда от помощ". Кахърните жители на Каравелово, Слатина и останалите села клатят невярващо глави - кой ще ни помогне...
Оказа се, че държавата я няма. Едва ли някой е изненадан от това. Но нашият колега Ивайло Атанасов бе един от броящите се на пръсти доброволци вчера, тръгнал да помогне на пострадалите хора. На фона на кадрите от разрушенията след водната стихия безразличието (меко казано) на властимащите... май не се нуждае от коментар.
Ето неговия разказ, който той публикува на страницата си във Фейсбук:
Оказа се, че държавата няма нужда от доброволци. Тръгнахме двама човека от Пловдив с огромното желание да помогнем на пострадалите и бедстващи хора в Каравелово.
Първо някакъв началник на спасителния отряд от София директно ми каза, че не съм необходим.
С мен се свързаха хора от спасителен център за животни в Казанлък. Те бяха в готовност да тръгнат, след като им кажа има ли нужда от тях, за да приберат пострадали от стихията кучета и котки. Е, оказа се, че за софийския началник, това не е важен въпрос. Щял да ми се обади другата седмица...
Кметицата Червенкова днес неоткриваема. В последния ни разговор каза, че нямат нужда от нищо... А бяхме готови хранителни пакети да нагласим и стекове с вода да занесем на пострадалите.
От пожарната все казваха да чакаме на място, можело все пак да ни включат. Така и не ни включиха...
От полицията директно ни отрязаха. Видях познат голям шеф, та той се опита да ни включи в някакви дейности, но така и не успя.
От НСО се бяха изсипали и те, пускаха си дрон.
Военните бяха оставили един камион "Урал" с шофьор и агрегат, който обаче не работеше и не искаше да запали.
Гражданска защита ги нямаше никакви. Видяхме ги с една раздрънкана оранжева кола по пътя навръщане.
Линейката за една от спасените жени се чакаше повече от 60 минути.
Началници един билюк идваха и си отиваха. Гледаха ни с насмешка - двама човека дошли да помагат, но защо по дяволите, са дошли?
Пълна организационна анархия. Но така е с много шефове, директори, началници...
Държавата днес ме унижи. Изсмя ми се. Подигра ми се. Изсмя се, подигра се, като преди това унижи доброто. Защото, за да помогна, ми трябва нейното височайшо разрешение.
Благодаря на всички, които ми дадоха своята подкрепа вчера и днес! Без вас нямаше да се случи нищо! Благодаря ви! За мен е чест, че ви познавам!
