КРАЙ ВАРНА: Археолози откриха езически ритуален комплекс със страховити находки
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Голям ритуален комплекс от времето на езическия период на Първата българска държава разкриха археолозите около Белоградец, община Ветрино в близост до Варна. Учените за първи път виждат подобна структура и все още гадаят какви ритуали са били извършвани там.
Проучванията са част от спасителните разкопки по линията на газопровода "Балкански поток", съобщи БНТ.
"Всичко е изтляло отдавна, дървото чезне без следа. Но в тази част от полето на Белоградец е имало големи дървени конструкции, от които са останали видими само очертания на масивни стълбове в земята. Вероятно там е бил построен огромен култов, религиозен център от езическия период на Първата българска държава", предполагат археолозите. До този момент те не са виждали подобна структура.
"Това място със сигурност ще разкаже за неизвестни досега езически ритуали на прадедите ни. Каквото и да е имало тук, е било опасано от масивна дървена конструкция с формата и функциите на дебела защитна стена", смята гл. ас. д-р Янко Димитров - ръководител на археологическите проучвания край Белоградец.
До тази масивна стена е имало просторна площадка, вкопана 1.70 м надолу. "Имаме един трап, който е с наистина грамадни размери - 27 на 18 метра, изкопан със стъпаловидни отстъпи около стените и равно дъно. В отстъпите личат местата на стълбове, които вероятно са поддържали някакво покритие на площадката. Тя пък е набраздена от ями със заровени кости на животни - най-вече коне и кучета", обяснява гл. ас. д-р Янко Димитров. Археолозите от екипа се натъкват и на цели скелети на коне, положени ритуално.
Но по-смущаващи за учените се оказват разчленените останки на хора - човешки скелети. "Откриваме останките на 6 индивида, от които в анатомичен порядък откриваме само три от тях", посочва Янко Димитров.
Освен голямата защитна стена, археолозите разчитат следите на по-малка ограда, около която също намират ритуални ями. Това им дава основание да говорят за култов комплекс от езическия период на България - от края на 8-и до средата на 9-и век. Мащабите на комплекса карат Димитров да смята, че той не е бил локален култов център, а по-значим - на държавно равнище, както го нарича той. "За направата на това съоръжение е вложен огромен ресурс и няма как да се мисли, че той е с локално значение", коментира ученият.
На какво точно са попаднали археолозите в полето на Белоградец, какви ритуали са били изпълнявани там и защо - това засега остава загадка. Но от екипа на гл. ас. д-р Янко Димитров вярват, че рано или късно ще намерят отговора.
