Кралят на Йордания Абдула II опитва да свали гражданското напрежение в страната
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Да си намериш работа в публичния сектор в Йордания е да си намериш работа за живот – освен, ако не си министър-председателя. Започвайки на 30 май, хиляди жители на Йордания излязоха на протести срещу орязването на субсидиите и новите планирани данъци от правителството на Хани Мулки.
На 1 юни Крал Абдула II се опита да задоволи протестиращите като отмени увеличаващите се цени на горивата и тока. Когато това се провали той уволни премиера Хани Мулки. Но на 4 юни протестиращите бяха отново на улицата. Това пише в авторски материал британският вестник The Economist, цитиран от „Фокус“
Малко граждани на Йордания ще тъгуват за Хани Мулки, отбелязва изданието. Но той беше може би най-реформистки настроеният премиер на Йордания. Преди да поеме длъжността през 2016 година кралството вървеше към фалит, със съотношение на дълга към БВП от 62% през 2011 година до 93% през 2015 година. Мулки прекъсна падането като увеличи приходите и намали енергийните субсидии. Дълговото съотношение се запази на 95%. Правителството също прие заем от 723 милиона долара от Международния валутен фонд (МВФ) с обещания за по-нататъчни реформи.
Тези промени са отдавна закъснели. Йордания се държи като богата на петрол страна, с щедри субсидии и публичен сектор, който назначава един от трима човека. Но тя няма природни ресурси. Икономиката отчете растеж от едва 2% през миналата година. Войните в Сирия и Ирак и рецесията в Саудитска Арабия удариха йорданските износители. Регионалният смут също така изплаши туристите.
Йордания не може да разчита вече на щедрост от страните в Персийския залив, като например предложеният ѝ грант от 5 милиарда долара в първите дни на арабската пролет от 2011 година.
„Саудитска Арабия държеше икономиката на Йордания в ход“, заяви западен дипломат. Но саудитците са разстроени от отказа на Йордания да изпрати военнослужещи в Йемен, както и от отказът ѝ да се включи в ембаргото над Катар.
МВФ иска Йордания да намали съотношението си между дълг и БВП на 77% до 2022 година. Правителството се надява да постигне това чрез растеж.
Но от 2010 година насам растежът е закотвен на 3% или по-малко и МВФ очаква да остане на това ниво до 2022 година.
Вместо това Йордания ще трябва да балансира своя бюджет, но това ще удари вече борещото се население. Голяма част от социалните харчове на Йордания отиват в нерентабилни субсидии, но орязването им ще провокира гняв.
Цените на горивата са се увеличили пет пъти през тази година, а цената на тока се е увеличила с 55%. Цените на хляба почти са се удвоили през януари.
Крал Абдула II нареди на новото правителство да преразгледа цялата данъчна система. Но новият премиер на страната, Омар ал-Разаз, ще има малко пространство за маневри. Йордания не може да си позволи да се откаже от фискалните си реформи. Продължаването на недоволството изглежда вероятно. Ислямският фронт за действие, местното крило на Мюсюлманско братство, желае предсрочни избори. Няколко протестиращи дори призоваха за премахване на монархията.
За период от десетилетия лидерите на Йордания можеха да разчитат на заможни съюзници, които да плащат за късогледите им икономически политики. Сметката най-накрая пристигна.
