ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Област Сливен категорично се очертава като най-бедната в страната - там всяка трета жена е бедна. Официално бедни са и 30 на сто от мъжете. Това е делът на хората в Сливенско, които живеят с по-малко от 248 лв. на месец - линия на бедността за областта по данни на националната статистика за 2016 г. Най-слабо изразен е проблемът сред мъжете в Ямбол - от тях само 9 на сто са под прага на бедност, който за тази област е 307 лв.
На общия фон прави впечатление и Варна, която иначе е сред най-развитите райони у нас - там 25% от мъжете и 29 на сто от жените са под линията на бедност (307 лв. за областта). С над 29 на сто бедни жени се отличават и Стара Загора и Пазарджик.
Въпреки че мъжете получават средно по-високи заплати и пенсии, има десет области, в които делът на бедните мъже е по-голям от този на бедните жени. Това са Ловеч, Велико Търново, Монтана, Габрово, Благоевград, Добрич, Силистра, Перник, Видин и Враца. Като цяло близо 22 на сто от мъжете и 24 на сто от жените са под прага на бедността. През 2016 г. линията на бедност в страната e 308.17 лв. средномесечно на човек в домакинство. 23 на сто от цялото население а България преживява с по-малко. Страната ни се представя все по-зле по този показател - за една година делът на много бедните хора у нас се е увеличил с 1%. От 2012 г. насам най-бедните българи се увеличават трайно, макар и с неголеми стъпки.
Тогава например под прага на бедността са били 21.2 на сто. По региони м.г. най-ниската линия на бедност имат в областите Видин и Пазарджик - съответно 194 и 204 лв., а най-висока е тя в София - 473 лв., следвана от областите Стара Загора (332 лв.) и Габрово (328 лв.). И по друг показател картината с бедността става по-мрачна - работещите бедни също се увеличават. През м.г. те са с почти 4 на сто повече и стигат до 11.6%, докато през 2012 г. например са били 7.4%.
При заетите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Образованието оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите. Почти 69% от работещите бедни у нас са хора с начално и без образование. Според статистиката обаче има и 5.4% работещи с висше образование, които са бедни.
Бедността е най-висока сред самотните пенсионери, самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца. Най-голямо нарастване на риска от бедност през 2016 г. в сравнение с 2015-а има при домакинствата с един родител със зависими деца - с цели 12 на сто повече. ЕС използва тези данни, за да следи напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Към тях се включват и субективните отговори на девет въпроса, свързани с оценката на хората за задоволяване на отделни нужди и потребности. Например отопление, разходи за почивка, телевизор, телефон и др.
Малко повече от една трета от хората изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището. 39.2% се ограничават при отоплението на жилището, за да пестят. Най-голям в делът на българите, които твърдят, че не могат да си позволят една седмица почивка извън дома си - над 56 на сто. И докато 34.5 на сто от хората у нас казват, че не могат да си позволят на трапезата им да има месо, пиле или риба всеки втори ден, то едва 2.8% казват, че не могат да си позволят телефон, а 1.4% - цветен телевизор. 9% обаче не могат да си позволят автоматична пералня, съобщават от Националния статистически институт.
От 2015 г. НСИ пита участници в изследването и за етническата им принадлежност. За м.г. най-голям дял от ромите са бедни - 77 на сто от тях. Сред хората от българската етническа група близо 16 на сто са бедни. Има съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност. Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (42.6%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на безработните лица (39.1%). По отношение на работещите лица най-висок е относителният дял на работещите бедни сред турската етническа група - 29%, и почти 28 на сто сред българите.
