Кристалина Георгиева: За 70-годишнината ми получих уникален подарък от децата си
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Кристалина Георгиева е български икономист и преподавател, председател на Международния валутен фонд. Преди това тя е била главен изпълнителен директор на Световната банка, европейски комисар от България, вицепрезидент на Световната банка. Тя е автор и съавтор на над 100 публикации по темите на икономическата политика и политиката в областта на околната среда. През 2010 г. е удостоена със званието „Европеец на годината“ от списание European Voice. През октомври 2020 г. Георгиева получава наградата на Атлантическия съвет за изтъкнати международни лидери.
Личният живот на директора на МВФ
Тази година Кристалина Георгиева навърши 70 години. "Празнувах със семейство и приятели, беше прекрасно. Моите деца решиха да ми направят уникален подарък. Попитаха Chat-GPT как изглежда моят портрет на базата на живота ми, така че имам картина на базата на изкуствен интелект. Погледнах назад и се запитах какъв беше светът, когато се родих. Огромна промяна - и за добро, и за не толкова добро. Когато се родих, средната продължителност на живота беше под 50 години. Тогава в света имаше 3,5 млрд., сега са 8 млрд. души. Тогава икономиката беше 1/10 от днешната. Някои неща се подобриха, други се усложниха. Най-много ме притеснява, че сме в свят с по-голяма неизвестност. В младостта ми беше предсказуемо - завършваш гимназия и отиваш да следваш. Започваш работа, имаш семейство. Сега вече е много трудно да си представим какво ще стане в бъдещето. Огромната промяна е в ролята на технологиите. Разказвах на внучката си как беше живота ми на нейните години. Тя тогава беше на 5. Нямаше телевизори и компютри. А тя ме поглежда и казва: Какво, бабо, само айпадове ли имахте?", разкри пред Нова телевизия управляващият директор на МВФ в рубриката "Тук и сега".
Еврозоната
"България трябва да следва последователно целите си за Шенген и еврозоната. Добре е България да влезе в еврозоната, щом сме в борд и нашата валута е вързана с еврото, това значи, че ЕЦБ определя нашата политика, а ние не сме на масата да ѝ влияем. В свят, който става по-непредсказуем, да имаме подкрепата на Централната банка в пълния ѝ мащаб, е добре за сигурността на българските граждани и икономика. Изостанахме спрямо Хърватска, влизането им в еврозоната помогна на туризма им. Не скочиха цените. Защо и ние да не помогнем на нашия туристически бранш, като въведем валута, позната на целия свят? Какво ни задържа, освен колебанията и съмненията, които трябва да бъдат изчистени", коментира Георгиева.
Кристалина Георгиева: Войната в Украйна тегли надолу перспективите пред инициативата "Три морета"
Тя твърди, че по отношение на дълга България се справя прекрасно - 25-26%, което е много под изискванията за еврозоната. "Имаме още работа за вършене при борбата с инфлацията, но вървим в правилната посока. Миналата година беше около 13%, тази година слезе до 7, но трябва да продължим още. Това е препятствието, което трябва да бъде фокус на политиците, които се занимават с влизането в еврозоната. Инфлацията е особено пагубна за по-бедните хора, като допълнителен данък е на раменете им", смята Георгиева.
Геополитика
Последните няколко години наблюдаваме как геополитическите напрежения се преливат и в икономиката. "През 2017 г. имаше 500 търговски ограничения, през тази година са 3000. Ако вървим така, светът може да загуби 7% от БВП. Това е над 7,4 трилиона долара. Все едно да вземем Япония и Германия и да ги извадим от световната икономика. Когато ограничаваме търговията, вдигаме цените нагоре в условията на инфлация. Също така охлаждаме отношенията между страните. Солидарността е по-важна, отколкото беше в миналото, необходимо е международно сътрудничество. Знаем, че Студената война наистина е студена. Какъв свят искаме да имаме? Свят на войни, напрежение или обединен пред трудните проблеми - климатични промени, демография. Ако не се обединим, ще загубим просперитет и растеж. Искаме да живеем в по-богат свят или в по-беден и несигурен?", попита икономистът.
Климат и икономика
"Влизаме в свят на по-чести и по-свирепи климатични бедствия. Животът не е обезателно много справедлив. Хората, които са направили най-малко да причинят климатичните изменения, често понасят най-жестоките последици. Не можем да мислим за икономическа и финансова стабилност, без да отчитаме климатичните рискове и, че преходът към зелената икономика създава нови работни места и инвестиционни възможности", смята Георгиева.
Украйна
"Войната в Украйна не само е голяма трагедия за украинците, съседите им, но и за света. До началото на този конфликт приемахме мира за даденост. Разходите за отбрана вървят нагоре и загубихме дивидента от мира след Студената война. Говорим за милиарди, които отиват за защита от риска от война, а не за образование и инфраструктура - да помагат на хора. Колкото по-дълго време има война, толкова повече се увеличава рискът от последици. За следващите 5 години предвиждаме слаб растеж. Ако я нямаше тази война, възстановяването от COVID-19 щеше да продължи и светът да е по-добре", подчерта тя.
