Кукловодите на Надежда Йорданова и Кирил Петков ще опитат да изиграят дори Европейската комисия за закриването на спецправосъдието
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Кукловодите на Надежда Йорданова и Кирил Петков ще опитат да изиграят дори Европейската комисия, като избързат с приемането на съдебния закон, за да изпреварят излизането на годишния доклад по върховенство на правото.
След броени дни министър-председателят Кирил Петков ще отбележи 100 дни от началото на управленския мандат на ръководеното от него правителство на Четворната коалиция. Още със съставянето на управленската програма в столичен мол, а и след като положи клетва като премиер, Петков упорито подчертаваше, че ще управлява при пълна прозрачност. Както често става обаче декларираното остава само на думи. Действията на мнозинството, а лично и на премиера, показват, че властта предпочита да решава тихомълком непопулярни в обществото въпроси и особено тези, които обслужват лобистките интереси на кръгове, спомогнали за инсталиране на настоящите управленци. Примери за прокарване на решения „на тъмно“ изникват почти ежедневно, като все по-често това се отнася и до промени в законите, отбелязва в свой анализ "Труд".
Пример в тази посока е стартиращият дебат в Народното събрание за промяна на Закона за съдебната власт (ЗСВ), свързан с ликвидирането на спецправосъдието и провеждането на наказателна акция срещу членовете на Висшия съдебен съвет. Законопроектът бе предложен в края на януари от Министерство на правосъдието и бе приет от Министерския съвет почти нелегално преди три седмици. Управляващите имитираха обсъждане на законопроекта, за да не бъдат упрекнати в нарушения на Закона за нормативните актове. Това обаче няма как да прикрие наличието на множество факти, които сочат за превратно прилагане на Закона за нормативните актове (ЗНА). Напълно логично това може да послужи като мотив, ако се стигне до гласуване на промените в ЗСВ от парламента, те да станат обект на вниманието и на Конституционния съд.
Конспиративното прокарване на ЗСВ вещае и друг проблем за управляващите. Създаването на органите на спецправосъдието преди повече от десет години стана след изрични препоръки на Европейската комисия, която няма да остане безучастна заради най-малко спорните аргументи, с които управляващите мотивират ликвидирането на спецсъдилищата и спецпрокуратурите. Извън всичко това остава неясно защо правителството обви в задкулисна мъгла прокарването на измененията в съдебния закон до вкарването му в Народното събрание. Причината може да е само една – опит да се избегне отговор на тежкия въпрос – обслужват ли управляващите интересите на изправени пред правосъдието олигарси, ангажирали лобисти, адвокати и медии в поход срещу спецпрокурорите и спецсъдиите, дръзнали да им потърсят отговорност.
На 28 януари 2022 г. Министерство на правосъдието публикува за обществено обсъждане проект за промяна на съдебния закон, като основните акценти в него бяха два – отмяна на т.нар. „кариерен бонус“ на членовете на съдебния съвет, които са действащи магистрати и ликвидиране на спецправосъдието. Правосъдният министър Надежда Йорданова съкрати наполовина срока за предоставяне на становища от всички заинтересувани страни, като вместо 30 дни, той бе намален на две седмици.
Преглед на сайта за обществени консултации показва, че там са публикувани едва три становища по проекта на МП – едно на съдиите от Специализирания наказателен съд и от Апелативния спецсъд и други две - на „Български институт за правни инициативи“ и на Инициатива „Правосъдие за всеки“ – казионни неправителствени организации, подкрепящи всяка инициатива на депутати и министри от „Демократична България“. И това е напълно обяснимо – преди да стане министър на правосъдието през 2014 г. Христо Иванов бе директор на БИПИ, а „Правосъдие за всеки“, освен организатор на протести „на повикване“ пред Съдебната палата, изиграха ролята на политическа патерица на „Демократична България“, като издигнаха кандидатурата на бившия председател на Върховния касационен съд Лозан Панов за президент.
Отрицателни становища като това на Специализирана прокуратура, макар да са изпратени до Министерство на правосъдието, не са взети под внимание от Надежда Йорданова
На сайта за обществени консултации липсват становища на Висшия съдебен съвет, на Специализирана прокуратура и Апелативна специализирана прокуратура, съсловните организации на прокурорите и следователите, ръководството на държавното обвинение и неправителствени организации, т.е. на всички, които се обявяват срещу ликвидирането на спецправосъдието и са изразили негативно отношение по законопроекта на правосъдния министър от „Демократична България“. От публикации в медиите и от сайтовете на изброените институции е видно, че всичките са изпратили своите отрицателни становища до Министерство на правосъдието. Надежда Йорданова обаче предпочита да следва добре познатите методи от епохата на Сталин – „няма човек, няма проблем“, който в настоящата ситуация е трансформиран – „няма становище, няма проблем“. Макар да даде множество интервюта пред „удобни“ медиите в последните два месеца, правосъдният министър така и не отговори на въпроса, който заместник-главният прокурор Борислав Сарафов зададе задочно – кой е автор на проекта за промяна на съдебния закон? Йорданова очевидно няма аргументи да опровергае затвърдилото се мнение, че проектът за ЗСВ е продукт на адвокатски кантори, ангажирани със защитата на богати олигарси, станали обект на наказателни дела именно пред набелязаните за закриване спецоргани на правосъдието. А това твърдение намира своето още по-голямо потвърждение и в начина, по който промените в съдебния закон минаха през формалното одобрение на правителството.
На 23 февруари след края на работния ден Надежда Йорданова обяви във фейсбук, че е внесла проекта на ЗСВ в Министерския съвет. Публикацията в социалната мрежа идва часове, след като медиите са получили официалния дневен ред за заседанието на кабинета, където обсъждане на ЗСВ от министрите не е посочено. На самото правителствено заседание на 24 февруари Надежда Йорданова изобщо не присъства, замества я Борислав Ганчев, заместник-министър на правосъдието. От стенограмата на заседанието е видно, че проектът за изменение на съдебния закон не е обсъждан. Въпреки това на медиите е изпратено прессъобщение, в което се посочва, че Министерският съвет е приел промените в ЗСВ. Същото е вписано и в официалния протокол на правителственото заседание. Остава опцията – законът, засягащ независимата съдебна власт, да е гласуван от министрите в оперативната част на заседанието, за която обаче не се води стенографски протокол. Това действие оставя открит въпроса - кое налага законопроект, засягащ правоприлагането в страна членка на Европейския съюз, ангажирала се да прилага най-високите стандарти за върховенство на правото, да се обсъжда и гласува „на тъмно“?
Проектът за промени на ЗСВ бе приет на 24 февруари, обяви пресслужбата на МС. Подписът на премиера Кирил Петков обаче е поставен под решение едва на 02 март.
Опорочаването на приемането от правителството на проекта за изменение на съдебния закон обаче далеч не свършва дотук. Защото, ако се съди по правната информационна система на Министерския съвет – ЗИД ЗСВ не е приеман на 24 февруари, а на 2 март. Поне под такъв документ подпис е положил премиерът Кирил Петков. На 2 март заседание на правителството е проведено, но и там ЗСВ не е подложен на дебат, сочи стенограмата. В крайна сметка, на фона на тоталния правен хаос, сътворен от правителството - ЗСВ е внесен в Народното събрание също на 2 март. И още едно странно съвпадение – на същия ден правосъдният министър Надежда Йорданова внесе във Висшия съдебен съвет искането за предсрочно прекратяване мандата на главния прокурор Иван Гешев.
Обяснение за правния хаос, с който промените в съдебния закон минават през Министерския съвет, може да се търси в административни пропуски на правосъдния министър, освен ако не става въпрос за умисъл. Основание за това дава обстоятелството, че внесеният в началото на март в парламента законопроект се различава в голяма степен от обявените в края на януари от Министерство на правосъдието предложения за промени в ЗСВ. Една от съществените новости е въвеждането на критерии по преназначаване на спецмагистратите след закриването на органите на специализираното правосъдие. Според съдиите от Специализирания наказателен съд предложеният от правителството вариант на ЗСВ ги въвлича в „принудителна конкурсна процедура, като ни принуждавате да кандидатстваме за места, което кандидатстване наподобява изселване.“
Само тази очевидно дискриминационна мярка може да стане основание за санкционирането на страната ни по механизма за върховенство на правото на Европейския съюз. „Предлагат се едни не само противоконституционни промени в Закона за съдебната власт, но и дискриминационни, репресивни, грубо нарушаващи магистратската независимост“, написаха преди седмица спецсъдиите.
Управляващите рискуват с желанието си да прокарат на всяка цена, при това „на тъмно“, промените в Закона за съдебната власт, обслужващи спонсорите на партии в Четворната коалиция, да поставят България редом до Полша и Унгария, които вече остро се конфронтираха с Европейската комисия по отношение на магистратската независимост. Факт е, че двете страни са на път да изгубят част от европейското си финансиране заради спорни реформи в съдебната система. Днешните управляващи у нас правят всичко по силите си България да стане третата страна в Европейския съюз, спрямо която да се наложат финансови рестрикции заради нарушаване на правовия ред. Кукловодите на правосъдния министър Надежда Йорданова и на премиера Кирил Петков по всичко изглежда ще опитат да изиграят дори Европейската комисия, като избързат с приемането на съдебния закон от Народното събрание, за да изпреварят излизането на годишния доклад по върховенство на правото. Този ход обаче най-много да доведе до допълнително изостряне на тона на Брюксел.
Авторите на лобистките промени в ЗСВ, свързани с „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“, може да останат разочаровани, тъй като с голяма доза на вероятност мнозинството от конституционните съдии ще охладят ентусиазма за ликвидиране на съдилища и прокуратури със спорно и спешно законодателство. В Конституционния съд в последните месеци се заформи мнозинство, което смята, че закон, приет „на тъмно”, без спазване на приложимите за него изисквания за публично обсъждане и оценка на бъдещото му въздействие върху обществените отношения, на това основание е лишен както от фактическа, така и от формално правна легитимност. Тезата е с особено мнение на съдия Красимир Влахов, изразена по конституционно дело от началото на 2020 година. Тя обаче започва да изглежда още по-актуална днес.
