Млякото е тайната на швейцарския шоколад
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Петя Щифлер е омъжена в Швейцария и от години живее в Давос. Българката обаче редовно отскача и до родината. Петя е ненадминат майстор на много специалитети. Никога не пропуска обаче и българските манджи. Специално за „Лакомник” тя сподели някои от кулинарните си тайни.
- От години изследвате афродизиаците. Те мит ли са или наистина можем да повишим либидото с храна?
- Афродизиаците са играли важна роля за подсилване на сексуалните желания от зората на почти всички цивилизации и култури,. Тези храни правят хората по-чувствителни към еротичните усещания и спомагат да се изживее любовния акт по-интензивно. Желанието за храна и секс е първобитен инстинкт на човека. Но за разлика от животните, той е превърнал секса от напълно инстинктивна дейност в изключително чувствено изживяване.
- Дали само афродизиакът е достатъчен за сексуално желание?
- Всичко започва от главата. Ако сме се “настроили” да не вярваме на това, няма да можем да се насладим нито на процеса на приготвянето, нито на предполагаемия ефект след това. Или както се казва - “Когато искаш да направиш нещо, си търси начин, когато не искаш – причина.” Важи за всяка област от живота. Джакомо Казанова е едно от потвържденията за това, знае се, че любимите му стриди, хайвер и какао са допринесли за не една страстна авантюра, в изпълнения му с безброй приключения и изкушения живот.
- Но как започна магията на готвенето за вас?
- Започнах още като дете да забъркам разни питки, манджи, сладки, както и любимия ми преди години аерокрем. Наблюдавах моите баби и прабаби, комшийките, които свещенодействаха в кухнята при най-обикновени условия с малко, но истински, произведени от тях продукти. Приготвяха ястия, чиито ухания и вид ме следват цял живот. Имаше много магия и уют в този ежедневен процес.
- Какво приготвя за близките си един майстор на кулинарията?
- Постоянно изпробвам нови неща, ползвам близките ми за опитни зайчета, засега нямат оплаквания. Понякога синът ми ги оценява като прекалено здравословни. Той е в пубертета и предпочита така любимите на всички пица и паста. Готвя и любими храни на моето семейство, като швейцарския специалитет – „Кашкавален сладкиш”. Тя се харесва много и в България. Правя им и мексиканска месна пица.
- Къде грешат домакините при приготвянето на ястията?
- Всяка по своему се старае да приготви най-доброто, на което е способна, дано мъжката половина да оценява подобаващо това, правейки комлименти и отменяйки я понякога в готвенето. Често всичко се приема за даденост и с времето води до необратими последици. От лични впечатления мога да констатирам, че все повече млади момичета започват да се увличат по кулинарията, което е добре не само за уюта в дома, за добрите взаимоотношения с близките, но най-вече за здравето ни и за това на идните поколения.
- Какво обичате да хапвате?
- Всичко без тартар или просто овкусена сурова кайма, както и всякакви сурови меса. Любопитна съм към нови ястия и винаги изпробвам други вкусове и подправки. От българската кухня най-любими са ми сармичките и чушките с ориз и кайма. Но, има ли българин, който да не ги харесва? Бих се усъмнила дали наистина е такъв.
- От доста време живеете в Швейцария. Разбрахте ли каква е тайната на шоколада им?
- А каква е тайната на българското кисело мляко? Шегата настрана, смятам, че “тайната” е в прясното мляко, което е с уникален вкус. Най-вероятно уханната трева, която кравите пасат из Алпите, придава на млякото този неповторим вкус, който прави не само шоколадите им толкова изкусителни, а и огромното им разнообразие от сирена.
- Имат ли по-различна култура на хранене?
- Най-голямата разлика според мен е, че в ресторант се поръчва на келнера винаги предястие и основно в началото. Поднасяйки го, то се изяжда без паузи от дълги разговори, пушене и бавно мезене. Прието е да се отсервира едновременно на всички, след като и последният се нахрани. Целта е по-бавният да не се почувства притеснен и да започне да се храни бързо от неудобство, че е последен. С основното се постъпва по същия начин, консумира се докато е топло. Много е приятно за всяка дама, напускайки за малко масата, да вижда как по-възпитаните господа, стават за да изразят уважението си към нея. И как отново правят същото и когато тя се връща.
- У нас Швейцария се слави като страна, в която продуктите са екологично чисти. По-различни ли са от българските?
- Наблюденията ми са, че контролът върху продуктите е по-голям. Не, че и тук не се случват “гафове”. В София често водим приятели чужденци на Женския пазар, които намират продуктите за истински, с много високо качество и с удоволствие пълнят куфарите си с люти чушлета, домати, корнишони, арпаджик, репи и т.н.
- Харесва ли ви живота в Швейцария и бихте ли се върнали у нас?
- Всяка страна си има положителни и отрицателни страни. В Швейцария ми харесва тяхната перфектност, дисциплина, организираност и работливост. В България нашият темперамент, спонтанност, откритост и гостоприемство. Стига животът да ми предостави някакво вълнуващо и интересно предложение, защо не? В света, в който живеем възможностите човек да твори и работи на различни места са безкрайни. В момента животът ми е в Швейцария, имам син в ученическа възраст, който учи тук.
Мексиканска месна пица
Необходими продукти:
250 г бяло брашно
100 г царевично брашно
4 яйца
150 г масло
4-5 с.л. прясно мляко
1 с.л. захар
1-2 ч.л. сол
2 ч.л. бакпулвер
за плънката
500 г кайма
300-400 г кромид лук (3-4 глави)
1 консерва домати (или 4-5 пресни)
1 консерва червен боб (около 400 г)
1 бурканче мексикански люти чушлета (Jalapenos), или български мариновани
1-2 ч. л. кимион
1-2 скилидки чесън
½ китка пресен магданоз или кориандър
сол и черен пипер на вкус
Начин на приготвяне:
Нарязаният на дребни кубчета лук се запържва. Добавя се каймата, разбърква се 2-3 минути на силен огън, прибавят се счуканият чесън и подправките. Накрая и пюрираните домати. Къкри около 30 минути, добавят се нарязаните чушлета и се оставя да изстине. Маслото, захарта и солта се разбиват на пяна. Добавят се яйцата, едно по едно, след което и царевичното и бялото брашно с бакпулвера. Ако сместа е прекалено гъста, се добавя малко мляко, но имайте предвид, че трябва да е доста гъста, затова не прекалявайте с добавянето на мляко. Тестото се пресипва в покрита с пергаментова хартия дълбока тава (с приблизителен размер 30 см). Мокрим пръстите си и изравняваме. Плънката се сипва отгоре и леко се заглажда. Пече се в предварително загрята фурна на 180-190°С 30 минути. Поръсва се с пресен магданоз или кориандър. По желание 10 минути преди края на печенето върху плънката може да настържете 200-300 г кашкавал.
Кашкавален „сладкиш”
Необходими продукти:
300-400 г зрял кашкавал
8 кори за баница
300 г кромид лук
2 яйца
250 мл прясно мляко
100 мл сметана
60 г брашно
Сол
Черен пипер
Индийско орехче
Начин на приготвяне:
Нарязваме лука на полумесеци и го запържваме леко, за да стане сладък. Рендосваме кашкавала на едро. Яйцата разбиваме с брашното и подправките. Прибавяме млякото и сметаната. Разбъркваме хубаво. Във висока тава слагаме пергаментова хартия, поръсваме с 1 с. л. зехтин. Слагат се 8 листа кори за баница. Краищата обръщаме навън. Върху корите разпределяме лука. Отгоре поръсваме с рендосания кашкавал. Накрая поръсваме с яйчената смес. Печем в предварително затоплена фурна на около 180 градуса за около 35-40 минути.
