ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Най-скандалната книга в Америка вече е на българския пазар. Автор на оголващото тайните на властта на САЩ четиво е Оливър Стоун – вместо режисьор, този път той е писател и историк. Холивудският ас си сътрудничи с един от най-известните познавачи на миналото на Щатите Питър Кузник. Двамата изваждат на светло всичко, което сънародниците им не са подозирали, че вършат политиците в Америка. „Премълчаваната история на САЩ” вече е на пазара с логото на издателство „Милениум”.
Ето какво пише Стоун за управленито на Обама:
„Ние сме една привлекателна империя, всички искат да се присъединят към нас”, обявява неоконсерваторът Макс Бут малко след 11 септември. Но след като се забърква в две дълги катастрофални войни, погълнали трилиони долари, изгражда мрежа от над 1000 военни бази в чужбина, подлага на мъчения затворници на няколко континента, нарушава международното право и Конституцията на САЩ, изпада в почти пълен икономически колапс, извършва атаки с безпилотни самолети, при които загиват както заподозрените терористи, така и мирни граждани, допуска зейването на невиждана пропаст между доходите на най-богатите и най-бедните, затваря си очите пред възмутително ниските оценки на учениците, налага способи за наблюдение и следене на гражданите, не обръща внимание на западналата инфраструктура и опозорява международната си репутация, американската империя вече едва ли може да мине за толкова привлекателна.
.jpg)
Джордж У. Буш, който отменя посещението си в Швейцария през 2011 година, за да избегне масовите протести и повдигането на обвинения за военни престъпления, и неговите съветници носят отговорността за това състояние. Те оставят след себе си пълен хаос. Новият президент Барак Обама споделя пред един от най-близките си помощници: „Наследявам свят, който всеки миг може да избухне, и то по десетки различни причини”.
Страната наистина е в руини, но в някои отношения Обама още повече влошава положението. Той пристига в Белия дом на вълната на всеобща еуфория, като през цялата си кампания хипнотизира поддръжниците си с опияняващи послания, забележителна интелигентност, вдъхновяващи постижения, всеотдайна защита на гражданските свободи, отхвърляне на едностранчивостта в политиката и противопоставяне на войната в Ирак – качества, които го превръщат в пълна антитеза на Буш. Избирането на Барак Хюсеин Обама, син на чернокож кениец и бяла жена от Канзас, израснал в Индонезия и Хавай и завършил Колумбийския университет, изглежда като изкупление на греховете на нацията, опетнена от расизъм, империализъм, милитаризъм, унищожаване на природата и необуздана алчност. За мнозина изборът на Обама е клетва за вярност към добрата страна на Америка -идеализма, егалитаризма, верността към конституцията, републиканските идеали, хуманизма, грижата за околната среда.
Само че вместо да отхвърли политиката на Буш, Обама поема в същия коловоз. Вместо да отслаби влиянието на Уолстрийт и големите корпорации, той им позволява да продължат хищническото ограбване. Вместо да възстанови гражданските свободи, потъпкани от Буш, и да ограничи правомощията на изпълнителната власт, новият президент затяга хватката на службите за наблюдение.
По време на кампанията Обама изменя на дадените обещания и се обръща за финансова подкрепа към богаташите от Уолстрийт като „Голдман Закс”, „Ситигруп”, „Джей Пи Морган”, „Чейс”, „Скадън Арпс” и „Морган Станли”. На челно място в списъка на донорите са и „Дженеръл електрик” и няколко компании, работещи за Пентагона. Фармацевтичната индустрия, която години наред е подкрепяла републиканците, дава на Обама три пъти повече, отколкото на Маккейн.
Обикновените му поддръжници пренебрегват тези смущаващи факти. Жадните за промяна разчитат, че той ще сбъдне надеждите и въжделенията им, а консерваторите виждат в него най-лошите си страхове. И едните, и другите грешат. Обама отправя центристки послания и защищава интересите на средната класа. Работниците и бедните, и най-вече малцинствата, остават на заден план. Вместо да покаже как упадъкът в производството и нефункциониращата корпоративна система на Уолстрийт задълбочават проблемите, Обама обвинява бедните чернокожи, че не поемат достатъчно „лична отговорност”. Той се обявява за противник на войната в Ирак, но възгледите му за Афганистан са по-крайни дори от тези на Джордж Буш.
Най-големият печеливш от управлението на Обама е Уолстрийт. След като съсипват икономиката с новите си спекулативни инструменти, банкерите се обръщат за помощ към правителството. Икономическите съветници на Обама, които са приближени на министъра на финансите от времето на Бил Клинтън - Робърт Рубин, с удоволствие откликват с финансова програма на стойност 700 милиарда долара. Именно Рубин прокарва две от идеите, които ускоряват настъпването на финансовата криза: дерегулацията на пазара на дериватите и отмяната на закона „Глас-Стийгъл”, който разделя инвестиционното от търговското банкиране. В отплата той получава висок пост в „Ситигруп”, където през следващите осем години получава 126 милиона долара. В края на ноември 2008 година „Ню Йорк таймс” отбелязва, че „икономическият екип на Барак Обама явно е подбран от Рубин”. За министър на финансите е назначен Тимъти Гайтнър, а за старши икономически съветник на Белия дом - Лорънс Съмърс. И двамата са протежета на Рубин, работили за Уолстрийт. Съмърс прибира около 2,7 милиона долара само от хонорари за публични изказвания, като „Голдман Закс” му плаща 135 хиляди долара за една-единствена реч. Според „Таймс” „Гайтнър и Съмърс са последователи на рубинкономиката: балансиран бюджет, свободна търговия и финансова дерегулация”.
