Радан се изрепчи на по-силния, но не му се получи
Последвайте ни в Google News Showcase
Изборите свършиха и, обичайно, всички се оказаха победители. Така че каквото и да се каже, все ще е обратното на заявеното от политиците. Може би си заслужава да припомня, че далеч преди тези избори писах, че те изглеждат като „свирен мач“ и само ние, избирателите, можем да променим това. Днес е ясно, че очакваното е реалност, а възможностите за промяната й са пропуснати. ГЕРБ постигнаха успех, който е повод за радост във всеки едноличен режим, но в една демокрация говори предимно за проблем и липса на конкурентна политическа среда. Опозицията пък, в лицето на БСП, претърпя тежка загуба, която не може да се коментира през резултата на втора политическа сила, а трябва да се коментира през факта на реална маргинализация в местната власт.
На този фон като че ли тезата на премиера, че по-добро не може да се случи (разбирай, за управляващата коалиция), не изглежда съвсем точна. Първо, защото това „по-добро“ е единствено за ГЕРБ. И второ – защото зад видимостта на запазената управленска коалиция са скрити много огорчения и разочарования. Но и надежди. На Реформаторите.
Те тръгнаха към местните избори с една основна цел – да покажат, че се развиват възходящо. И да накарат партньорите си от ГЕРБ да отстъпят част от властта на тях – истинските десни, които знаят, искат, а – след едни добри резултати на изборите – и могат да управляват. Не им се получи. Въпреки истинската битка, която се опитаха да дадат в доста общини. Проблемът е, че когато избирателите трябва да решат дали да дадат гласа си за силните на деня или за онези, които са със силните, обикновено няма колебание – силата печели.
Интересното е, че в тези местни избори една част от Реформаторите си работиха за своите листи и кандидати, друга част не разбрахме дали изобщо правят кампания, а трети – като ДСБ – изцяло заеха публичното пространство с претенции за сила и победа.
Желанието на Радан Кънев да е повече лидер от всеки друг обичайно започваше с демонстрации и закани, а завършваше с обяснения, че никога не е правил онова, което е направил и казал. Подобно водевилно държание, естествено, води до сериозното съмнение всъщност за какво става дума: дали за сериозен опит за препозициониране на Реформаторите във властта или за периодична необходимост от напомняне, че все пак съществуват.
Да не забравяме и това, че въпреки липсата на официален и единствен лидер на Реформаторите, Радан Кънев си присвои тези функции публично, така че каквото и да кажеше и направеше той, то се приписва на всички в Блока.
„България на гражданите” зае позиция на страничен наблюдател, след като не успя да изпревари бурните публични номинации на кметове и трябваше да приеме избора на ДСБ или да се явява с отделни кандидатури. Нещо повече, след като понаблюдаваха местните избори, Кунева реши да обобщи резултата с подаване на ръка към ГЕРБ (хвалейки Цветанов за добре свършената работа и така индиректно критикувайки Радан Кънев за недотам добре свършената от него) и към ДПС.
Жест, насочен към следващата електорална битка, която тя явно смята за своята – президентските избори. Вероятно тази бърза реакция е наложила се от лошия опит от местните избори, за да не успее ДСБ да номинира някого преди нея. Каквато и да е причината, едно е сигурно – Кунева ще работи повече с ГЕРБ и по-малко с Кънев през следващите месеци.
Същото ще се случи и с министрите на Реформаторите. На тях им предстои избор (вероятно някои от тях вече са го направили) – да работят като министри на ГЕРБ или да носят отговорност за онова, което ще им се наложи да правят като министри от правителството на ГЕРБ.
Целия текст и още много интересни четива вижте на Retro.bg!
