Къде беше другарят Румен Радев през 1989 г. - с партийна книжка в джоба в казармите на Тодор Живков? Тогава да замълчи!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Видяла жабата, че подковават коня и тя вдигнала крак. Нещо такова се получи от снощната телевизионна изява на президента Румен Радев, който вече започна да се обръща към нацията за щяло и нещяло. Вчера например се обърна по повод на 29-а годишнина от партийния преврат в БКП през 1989 г., свалил Тодор Живков от власт.
Да се чудиш и маеш защо? Да беше национален празник, да беше Нова година, да беше датата на първите демократично проведени избори иди-дойди. А то поредна годишнина от комунистическия вътрешнопартиен преврат. Което съвсем ясно показва доколко е наясно със събитията от онова време тогавашния другар Румен Радев и защо му се чини, че падането на Тодор Живков е гарантирало свободата и демокрацията в България. Двойка с минус по история и то по най-нова история.
Не, другарю! Не падането на Тодор Живков, а падането на Берлинската стена отприщи процесите на свобода и демокрация и у нас. Покрай това Тодор Живокв и да не беше паднал, щяха да го свалят, само че тогавашните му ортаци си спасяваха кожите и затова му посегнаха.
Иначе първата ярка демонстрация на жаждата за свобода и демокрация беше на 18 ноември, когато КТ "Подкрепа" и "Екогласност", вече яли бой пред "Кристал", събраха първия митинг пред "Св. Александър Невски" - вече знаково място за политическа активност, и там бяха Желю Желев, Блага Димитрова, Радой Ралин - вече все покойници. После до края на годината първа се възстанови БСДП на покойния вече д-р Петър Дертлиев. После - на 7 декември, се създаде СДС, а много от основателите му днес също не са сред живите. И тъй нататък през падането на чл. 1 от тогавашната конституция, Кръглата маса, първите демократични избори...
На това ли разчитате, другарю Радев, че няма живи, които да помнят онези невероятни дни.
Макар тогава днешният президент Румен Радев да е бил само на 25 години, сигурно няма живи, които да помнят и неговото присъствие по площадите на жадуваните свобода и демокрация. Понеже по това време неговото присъствие е регистрирано в казармата. В ония казарми, за които още се спори по въпроса дали наследникът на Тодор Живков начело на БКП - Петър Младенов, е казал "Я, танковете да дойдат!", за да ги насочи срещу протестиращите хора пред Народното събрание.
Бил е с партийна книжка в джоба, с която се е сдобил още докато се е обучавал за офицер, понеже, както услужливо обясняват новоизлюпените му биографи, тогава не можело иначе. Само на 25 и вече с партийна книжка.
Само че можеше без партийна книжка и на 25, и на 45, и на 55. Можеше да живееш честно и достойно, както много хора покрай нас. Е, нямаше да направиш шеметна кариера, но тя нямаше да е шеметна в партията-майка и кърмилница, но не и в професията. Както се виждаше и преди, и след 10 ноември 1989 г. Просто можещите, талантливите и работливи хора винаги трябват, с и без партийна книжка.
Тъй че въпросът къде е бил днешният президент, който се обръща към нацията, обърквайки дати и събития, в онези дни никак не е без значение. И изобщо, кой е истинският Румен Радев - тоя с партийната книжка на БКП или тоя с демократичните възгледи; тоя със семейството и двете деца или тоя с любовницата пиарка; тоя, който е издигнат за държавен глава от БСП или тоя, който заиграва с подсъдимия олигарх Иво Прокопиев и присъдружните му протестъри покрай новата си жена; тоя, който се кълне, че няма да влиза в политиката, или тоя, който стана президент и сега напира да прави партия? КОЙ? Както е модерно да си пита напоследък.
Какъв и е тоя него началник на канцеларията му Иво Христов, който си позволява да иронизира Петко Симеонов. Всички знаем кой е Петко Симеонов и къде е бил през онези бурни месеци на 1989 и 1990 г. Докато тоя Иво Христов си завършва средното образование в Брюксел.
Че как така? Ами ей-така. Като имаш баща кадрови офицер във военното разузнаване РУМНО и когато се раждаш в Истанбул, той работи в Генералното консулство на народната република като вицеконсул, отговарящ по културните въпроси (оттам ще да е тягата към културата на Иво), а през 1984 г., когато си на 14 години, е изпратен в посолството ни в Белгия като съветник по политическите въпроси.
И сега тия хорица, тия очевидни бояджии, ще ни говорят за свобода и демокрация, че и за морал?! Много хубава идея да се занимават с морал, само че първо ще трябва да започнат от себе си, че е много миризлива тая тахната лична история.
Колкото до самата история, тя си има анали. И в тях пише кой къде е бил и какво е вършил по онова време. И за тия двамата има данни, но те не са в полза на свободата и демокрацията, а точно обратното. Тъй че, ако ще си говорим за морал, най-морално от тяхна страна би било да замълчат.
