Последвайте ни в Google News Showcase
Навръх изборите за европейски парламент цинично и дразнещо звучи определението „политическа класа“. Да, те са общност, която е обединена от алчност, егоизъм, лукаво притворство, жажда за власт и трупане на богатства.
Какво се е променило от времето на Алековите фейлетони до днес? Мечтаната вила на Охридското езеро днес е заменена от къща за гости, апартаменти с асансьори и тераси с барбекюта и джакузи. И то на цени, които са силно занижени и пак са непосилни за заплатите на депутати, министри, техни заместници. И тук няма ляво или дясно, няма сини или червени. Всички са в кюпа, еднакво нагли, еднакво арогантни, крадливи, алчни, с чувство за безнаказаност. Учудвам се и на глупостта на европейските платци. Дават пари уж за общественото благо, а нехаят за това, че единици се облагодетелстват, а до народа не стига нищо. Ами спортните зали и стадионите, построени в селца и градчета със старци. Бъдете убедени, че след като изтече периодът за контрол върху тяхното предназначение, те ще отидат отново в правилните ръце. И ще бъдат отново разпределени поравно, за да няма жалби, сигнали и недоволни.
И така, повече от 30 години. Политическа класа без класа, без излъчване, без морал. Някои, дори когато дават обяснения за парлама пред медиите, звучат нискоинтелигентно, глуповато, жалко като деца, дето са ги хванали с ръка в бурканчето с меда. А ние трябва да ги избираме. И да ги пращаме в Европа. Горката Европа, побългарена с нашенска класа.
Васил Пеев, Варна
