Последвайте ни в Google News Showcase
Напоследък обществото ни се тресе ежедневно от (бих казала) „мини-“ протести. Проблемите, които изкарват хората на протест, са важни за тях, но си позволявам да ги нарека „мини-”, защото остават ограничени в съответните групи или територии. Те обаче са показателни за това, че под повърхността на гарантираната и удържана с всички сили от политиците стабилност нещо не просто бълбука, а направо си ври и дори от време на време – кипи. Само преди няколко месеца станахме свидетели на един такъв взрив на обществено негодувание, предизвикал сериозни размествания във властта – главите на един министър на образованието и негов зам.-министър хвръкнаха, а политическите им кариери приключиха.
Говоря за голямото възмущение относно съдържанието на учебните програми в средното образование. Става дума за безумни, новоизмъдрени от някого определения на 5-вековното турско владичество, изхвърляне от учебните програми на патриотични български произведения и класици.
И какво се случи? На пръв поглед станахме свидетели на един типичен за демокрацията процес, в който гражданите и техните позиции бяха удовлетворени от управляващите. Значи отбелязахме един триумф на гражданското общество? Не съвсем. Защото като истински българи няма как да не изпитаме известни съмнения.
Първо: така и не стана ясно защо въобще се налагаше общественото мнение така да бъде разбунено? Още когато се присъединявахме към ЕС, се направи изследване на учебното съдържание, за да се гарантират демократичните и европейски ценности в него и да бъде изключено всичко онова, което не отговаря на тях. И от тогава та до днес периодично общественото мнение бива инжектирано с един измислен дебат. А в политическите комуникации, когато се извършва подобно действие, винаги става дума за съзнателна манипулация.
И този път хората бяха истински разгневени от онова, на което – вероятно, може би, едва ли не, ако, по-скоро май – биха били подложени децата ни. Не защото имаше написани такива учебници, нито дори защото министърът е казал, че това непременно ще става. Не. Не затова. А защото някой някъде така прочел. За пореден път. И българите реагираха – за пореден път. Еднозначно и по познатата схема – родолюбиво и с патриотизъм.
Целия коментар четете само в Retro.bg
