Последвайте ни в Google News Showcase
В Македония започна кампания в навечерието на насрочения за 30 септември референдум за новото име на тази балканска държава – според договора с Гърция тя трябва да се казва Република Северна Македония. Резултатът от референдума ще определи не само съдбата на гръцко-македонските отношения, но и членството на Македония в НАТО и ЕС, а това значи и нова геополитическа подредба в региона, пише кореспондентът за Балканите на руския вестник „Коммерсантъ“, Генадий Сьосев, в материал за електронното му издание, цитира Фокус.
Формално, на референдума на 30 септември македонските граждани ще определят съдбата на договора с Гърция, който беше подписан в средата на юни от премиерите Зоран Заев и Алексис Ципрас. В същността си договорът преименува страната на Република Северна Македония, което слага точка на продължилия вече четвърт век спор между двете държави. Освен това, залозите на македонския референдум са много по-високи. През юли по време на срещата на върха на НАТО, Скопие получи покана за влизане в Алианса – при условие, че реализира споразумението с Гърция. Месец по-рано лидерите на ЕС определиха преговори за Македония за влизането в Евросъюза, които ще започнат в началото на 2019 година – със същото условие. Така че всъщност, референдумът на 30 септември ще се превърне и в изражение на волята на македонските граждани за НАТО и ЕС.
И въпросът, поставен на референдума, не оставя никакви съмнения за това. Той гласи: „Подкрепяте ли членство в ЕС и НАТО чрез приемане на договора между Македония и Гърция?“
Формулирайки въпроса по този начин, властите безспорно отчитат настроенията в обществото. Удивително мнозинство от жителите на страната (до 80 процента) подкрепят членството в ЕС и НАТО, но когато стане на въпрос за промяната на името на държавата, пропорцията е обратна. Заради това, във връзка с тези два въпроса, властите всъщност предлагат на гражданите да потвърдят привързаността си към ЕС и НАТО като се съгласят да променят името на страната.
Именно върху това ще бъде изградена правителствената кампания в навечерието на референдума. Формално тя започна в края на миналата седмица, макар и вече да е в пълна сила: в социалните мрежи, например, активно действа създадената от властта група „Да- европейска Македония“. Обещаваща „позитивна, мобилизираща и познавателна кампания“ и изразяваща увереност, че „огромният процент от гражданите ще кажат за“, премиерът Зоран Заев призна: главната цел на властта е да осигури 50-процентен резултат, необходим за легитимиране на референдума. На 30 септември гласувалите ще трябва да са минимум 903 000 македонски граждани, за да се изпълни това условие.
Подкрепа към властта активно оказва и ЕС – много негови представители фактически вече се включиха към кампанията. Така, генералният директор на Еврокомисията по разширяването Кристиан Даниелсон, който се намираше в Скопие през изминалата седмица, се обърна към македонските граждани директно: „На 30 септември със своя избор ще определите бъдещето на своята страна. Последствията от този избор ще бъдат усетени от бъдещите поколения. Нашата молба към вас – възползвайте се от вашето право и гласувайте. Това е единствената възможност да създадем общество, в което вие искате да живеете и виждате вашите семейства да просперират“. През изминалата седмица ЕС започна кампания от срещи в много македонски градове под названието „Представи съвместно бъдеще“.
Противниците на преименуването на страната също вече започнаха кампания – под лозунга „Македония бойкотира“. Те възнамеряват да убедят македонците да игнорират референдума. Най-активната сред опонентите на властта е партията „Единна Македония“, определяща себе си като проруска. Нейният лидер Янко Бачев стана известен в широката публика с това, че по време на демонстрации на 17 юни против договора с Гърция, се е изкачил с руски и македонски флаг върху полицейски автомобил. Формално, тези партии и НПО-та ратуват за „спасение на името на Македония“, но много от тях не крият, че са против членството на страната в ЕС и НАТО.
„Много македонски политици и балкански експерти вярват, че за дестабилизация на Балканите ще допринесе срив в македонския референдум и провал на отношенията с Гърция. „Сега отново стана актуална темата за разделяне на Косово и ако нашият референдум се провали, първата жертва може да бъде самата Македония, чиито граници ще се окажат под въпрос“, опасява се координаторът на македонското правителство за НАТО Стево Пендаровски.
Сходно мнение се споделя и от професора по политология в Белградския университет Драган Джуканович. „Успех на македонския референдум и решение на спора с Гърция ще ускори решението на други два ключови проблема в региона – сръбско-косовския и босненския“, обясни той. „Провал на референдума ще има негативни последствия за Балканите“.
