Кънчо Стойчев: Да правиш бизнес в България е все едно да плуваш в басейн със сярна киселина
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ако анализирате изказванията, които чуваме от повечето политически партии, да не кажа- от всички, те вече приемат това, което говорим от години - че задача над задачите в България, преди всички останали, с цел повишаване на благосъстоянието на сънародниците ни и излизане от дъното, е отношението към българския производител. Тук нямам пред вид националността на човека или на фирмата, а всички онези, които произвеждат на наша територия.
Минаха времената, когато целият частен бизнес имаше еднакви интереси. Сега ясно и отчетливо се различава групата на производителите- хората, поели риска да вземат кредит, да организират реално производство на стоки и услуги, да се доказват всеки ден на пазара в конкуренция. Всеки от нас е убеден, че от него като производител в България зависи просперитетът на страната. Но всеки от нас с болка констатира, че тъкмо ние сме „последна грижа” на партиите и правителствата.
Ние искаме равнопоставеност. Дано не прозвучи грубо, но в момента политиката в страната е изцяло слугинаж и зле разбрано партньорство с Европа. А доброто партньорство може да бъде само и единствено на базата на равноправие. Българските политици го предават и ни поставят в зависимост. Причините са много- и корупционни практики, но ,според мен, доминира глупостта, неразбирането и фактът, че в огромното си мнозинство ни управляват хора, които не са управлявали дори будка за вестници. И ако това продължава, ще си останем с тази „стабилност”, която е „стабилност на дъното”.
Да се хвалим с нея, която само за последните години ни струва не 16 млрд.лв. , а много повече. Защото преди тях бяха взети едни други 4 млрд.лв. кредит и общо стават 20 млрд.лв., което аз не приемам за нормално. Има засилване на процеса на фалити сред българските фирми. Единственият начин, по който мога да определя бизнес средата в България, е плуване в басейн със сярна киселина. И от година на година става по-лошо. От една страна се приемат объркани и противоречащи си закони, а от друга- не само не се намалява административната тежест, но се и увеличава.
При това говоря за онази административна тежест , която е направо излишна. Обичам да давам следния пример- у нас законът изисква едни и същи тежки документации както за построяването на тоалетна на двора, така и за построяването на АЕЦ”Белене”. Това е абсурдна ситуация- не се прави разлика между малко, средно и голямо предприятие, между значимо и незначимо.
Трябват ни закони, които да осигурят по-добра бизнес среда, по-малко бюрокрация, отсъствие на монополи и картели, по-малко сив сектор. Трябва ни обединение около мисията за възраждане и развитие на българското. Необходима ни е обща запазена марка „Произведено в България”. Вече повече от 25 г. сме на последните места в европейските класации- това не е успех. Увеличавали се приходите заради пресичане на контрабандата, а няма нито един наказан контрабандист- не е ли странно? Бизнесът плува в море от проблеми, но особено неприятно е, когато служители от администрацията провалят инвестиции, нови работни места и за такива хора няма никаква наказателна отговорност.
Това трябва да се промени. Все пак, всичко опира до хората, които ни управляват. Тук няма рецепта как да поправим грешките си, как да ги избираме по най-правилния начин. Единственото, което ни остава е да сигнализираме за пречките и за хроничните слабости чрез медиите. Както и да инвестираме в образованието- хората трябва да са достатъчно грамотни, да продължават обучението си, да усъвършенстват уменията си, да им бъде повтаряно , че много зависи от тях и че техните решения трябва да са аргументирани. И много да мислят преди да дадат вота си, защото политиката е във всичко, което ни заобикаля.
Кънчо Стойчев, зам.-председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България и председател на Съюз „Произведено в България”
