Кървавият ад на "Тракия" от първо лице! Свидетел: Единият човек бе набит в мантинелата, другият бе натрошен, чуваха се писъци, нямаше кой да помогне...
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Хасковлията Стоян Петков получи тежкия жребий да бъде непосредствен свидетел на поредното ритуално убийство, извършено по българските пътища, пише хасково.нет.
Младият съгражданин бе очевидец на тазсутрешната касапница по магистрала "Тракия", която разчлени човек и натроши още двама, след зверски сблъсък на мерцедес в обърнат на магистралата микробус. Ужасяващото в случая е, че съдбата сякаш е пожелала да спести трагедията, като оставила невредими двамата в микробуса, преобърнал се заради спукана гума.
Но ако Господ бил милостив, българските шофьори не са и превърнали инцидента в хроника на една предизвестена смърт. Думата има Стоян Петков, за който ранната сутрин на днешния 30-ти август ще остане най- ужасяващото нещо, което е виждал в живота си, кошмар, който надали би могъл да бъде забравен или размит от времето:
„Ужасно е, още не мога да осъзная какво се случи. Към 2 часа тази сутрин с мой приятел пътувахме по АМ Тракия в посока Бургас. Малко след отбивката за Раднево, около 251-я километър на магистралата, видяхме в другата лента към София един обърнат бял микробус.
Колата бе застанала напреки на платното, като заемаше по-голямата част от скоростната лява лента. Спряхме веднага за да видим може ли да помогнем и видяхме двама души около обърнатата кола. Бяха в шок, гледаха се невярващо и видимо се чудеха какво е станало. Не можеха да повярват, че са живи. И на фона на това което се случи впоследствие, явно е имало защо.
Докато ги успокоявахме, че са добре и че тенекии се оправят, забелязахме, че в тази лента няма светлина. Не просто електричество, а лампи. Плюс това мястото на инцидента бе зад завой. Ако не бе пълнолунието щеше да е тъмно като в рог. Аз и моя приятел тръгнахме да правим отцепка на движението-аз по пътя с един бял стириопор в ръце и самия аз в бяло. Махах като луд към идващите коли-дано ме видят. Нямаше за кога да се връщам до нашата кола за триъгълник-всеки миг някой можеше да се забие в тях. Докато набирах 112 за да съобщя за катастрофата видях как нещастието се задава-джип мердецес с огромна скорост летеше в скоростната лента. Не ме видя.
Но май видя микробуса и секунда преди да се забие, някак на магия се промуши между него и мантинелата ..и си продължи по пътя. В същото време двете момчета от буса бяха зад него и събираха разпилени неща по пътя. Докато им виках да се махнат оттам, долетя втори мерцедес. Не знам дали ме видя, но и да е видял микробуса не можа да го избегне.
Чу се ужасен удар и казах на 112-е май вече има жертви. Но това което видях надминаваш най-черните ми очаквания. Единият от двамата бе буквално набит в мантинелата, полуразкъсан. Другият бе натрошен до колата. Онзи в мерцедеса бе само с пукната глава.
Младо момче около 20 и няколко годишно. Отървал го еърбега. Викам му-защо не спря, ето че пак спря ама уби човек. Чуваха се само стонове и писъци и нямаше кой да помогне. Още ги чувам в главата си и надали ще забравя някога и това което видях.”
