Къци Вапцаров сензационно пред "Ретро" и ПИК: Ето я истината за конфликта ми със Слави!
Последвайте ни в Google News Showcase
Дете, мъж, комик, кукловод, тв водещ, продуцент и писател – всичко това е Къци Вапцаров, който напоследък се доказва и като отличен имитатор и певец в шоуто „Като две капки вода”.
Мистър „Риск печели, риск губи”, който забавляваше цяла България в началото на 90-те с колелото на късмета в „Супершоу Невада”, сега разсмива зрителите, предрешен като Лили Иванова и Слави Трифонов. Как от кукловод и филмов режисьор, каквито са специалностите му в НАТФИЗ, се превръща в шоумен и какво му коства славата, Къци разказва в откровено интервю за читателите на „Ретро”.
- Г-н Вапцаров, успяхте да изиграете някои от най-известните българи в „Като две капки вода” и сте сред фаворитите. Как се справяте?
- Предизвикателството е голямо и има невероятна тръпка. Шоуто те зарибява като наркотик и чакаш да видиш следващия си образ. Имаш само седмица за влизането в роля, което е малко. Няколко дни уча текста, по 400 пъти слушам песента и повече. После трябва да уловиш характерното пеене и движения на изпълнителя. Това е и певческа, и актьорска задача, защото трябва да влезеш в характера на образите, толкова колкото и в песента. Никак не е лесно и се радвам, че публиката го оценява.
- Първата ви задача бе да имитирате Васил Найденов, а после Лили Иванова и Слави Трифонов. Не се ли притеснявате, че тези известни личности ще ви се разсърдят, говорил ли сте с тях?
- Не съм се чувал с Лили, а и не мога да й се обадя, защото й нямам телефона. Всякакви интриги обаче са безпочвени, защото аз го направих с много позитивизъм и добро чувство, с много любов. Аз я ценя и уважавам и не съм си позволил никакво лошо отношение.
Тя е най-голямата и не трябва да има интриги по тази тема. А ние не си избираме ролите, така че не зависи от мен. Ценя много Лили, защото тя е перфекционистка в професионален план. Това, което направи в „Арена Армеец” няма кой да го направи - два месеца репетиции, няколко часа пеене с оркестър. Аз съм същият в моето студио и затова разбирам нейния работохолизъм и желание да изпипа идеално всеки детайл.
Васко Найденов и Слави също бяха трудни образи. Това са доказани в своята област хора и е нормално, че аз не мога да съм 100% като тях. Много е трудно да имитираш тези хора, а на мен точно това ми се падна. Опитал съм да придам поне чувството в техните изпълнения. С Васил Найденов се чухме предишната вечер на старта на шоуто. Половин час си говорихме, той е много мил и интелигентен човек. Хареса изпълнението ми и ме аплодира.
- А Слави? Имаше много спекулации, че е бил ядосан, вярно ли е?
- Не, разбира се. Това са съчинения на ваши колеги и изкуствено създадени скандали. Слави е шоумен и в неговото предаване постоянно се имитират хора, той има чувство за хумор. Не може да се сърди за такова нещо и се е смял. И аз съм бил имитиран в неговото предаване, но не се сърдя. Между нас няма никакви лоши чувства. Даже например съм му благодарен, защото той е кръстник на моята последна книга „Вицовете на Къци”, която излезе на 1 април. Той все се шегуваше в шоуто си, че аз съм царя на вицовете и разказваше някои от тях и така се роди идеята за книгата.
- Има ли в нея вицове за Слави?
- Не и не бих сложил. Не съм искал да се закачам и да създавам интриги.
- Кого бихте си избрал вие сам да имитирате?
- Нещо „скучно“, например „Скорпиънс”, „Бийтълс” или Фил Колинс. Те са близки до моя глас. Ако ми се падне Кристина Алигера например, нямам шанс и трябва да мълча цялото парче.
- Пристрастен ли сте към телевизията? Трудно ли ви беше да ви няма в ефир толкова време?
- Малко хора го разбират, но телевизията е пристрастяване, като наркотична зависимост. Аз знам какво е да имаш зависимост. Много обичам шоколад, например. И към алкохола съм имал зависимост, знам колко е неприятно да седнеш на маса и ръката ти сама да хваща чашата. И е много болезнено, когато нещо, към което си пристрастен, спре. Но аз съм много позитивен човек, успях да се излекувам от тази болест телевизията. Днес вече мога и без нея.
- Кога сте имал проблеми с алкохола?
- Беше отдавна и се радвам, че вече съм нов човек. Забравил съм, че бях доста по-пълен и ядях месо. Освен това можех да изпия по 5-6 питиета, което вече те превръща в свиня. Беше преди може би 13-14 години и вече имах едно дете. Тогава си казах „Стига!”.
Но при мъжете е неприятно, че като не пиеш и си на сок, ти се смеят. Това е същото, като да се срамуваш, че караш евтина кола или имаш обикновен телефон. Аз това вече съм го преживял. Вече не се срамувам да кажа, че имам стар модел телефон и че не пия в компания. Мисля, че това е по-достойно.
- Децата ли ви промениха?
- Децата те учат на чистота и наивитет. Това, на което ме научи и моят професор Атанас Илков. Сред малчуганите винаги се чувствам в свои води. Сред възрастните - не докрай. Това, на което се възхищавам от децата, е тяхната свобода да творят, да откриват света свободно и с усмивка. Затова и вече 23 години "Кой е по-по-най?" е толкова весело и забавно предаване. И други продуценти усетиха силата на децата и правят опити да работят с тях на сцената.
- Заради чистотата ли обичате и животните? Колко имате вкъщи?
- Имаме немска овчарка на 2 години - Кори. Имаме два пеещи гълъба, малкият има хамстер – Миша. Мисля, че хората, които обичат животните, са добри и към хората. Важно ми е децата да се учат на такива отношения, които са чисти и не се крепят на взаимен интерес.
