ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Домът на обичаната актриса Мариана Аламанчева в софийското село Стъргел вече втора година прилича на купчина с руини. Причината – огромен пожар, провокиран от късо съединение, избухнал преди две лета, който унищожил почти до основи 130-годишното здание с история.
Въпреки адекватната реакция на пожарникарите поради отдалечеността на имота огнеборците не могли да го спасят и постройката буквално рухнала за минути пред очите на цялото село. Всички се борили да овладеят пожара, но безуспешно.
Макар ценният имот да има нови собственици, всички в Стъргел го свързват с кака Мариана от „Захарно петле“. Приживе това бе любимото място на актрисата, която само там намираше спокойствие и уединение. Аламанчева почина на 76 години през 2018 г. след серия от лични трагедии, които я съсипаха. Тя си отиде, след като изпадна в диабетна кома и лекарите не успяха да ѝ помогнат.
„Не си е сложила инжекциите с инсулин нито вечерта, нито на другия ден. Тя просто искаше да си отиде от този свят. Казваше ми, че се надява тези дни Господ да я прибере“, изплака тогава дългогодишният партньор на актрисата в тв предаването „Захарно петле“ Николай Николаев – Бате Николай, който си отиде само два месеца след нея.
Малко преди да почине, Мариана загуби осиновената си дъщеря Зорница, която се самоуби, след като бе изпаднала в дълбока депресия. Преди това Аламанчева бе написала свое завещание, в което разясни, че иска да я кремират и да разпръснат пепелта ѝ над най-любимото ѝ място – около столетната къща в село Стъргел. Заради финансов недоимък актрисата бе принудена да продаде толкова скъпата за нея вила преди своята кончина, за да свързва двата края. Тя никога не се оплака публично, че бедства, но колегата ѝ и приятел Бате Николай разкри, че с месеци е нямало какво да яде и се е налагало той да отделя от своите скромни възможности, за да помага на нея и дъщеря ѝ, че да не умрат от глад. Точно затова продала къщата си, защото не намирала друг изход.
Преди да почине, талантливата актриса чистеше входа на кооперацията, в която живееше, за 100 лева месечно. Продаваше и мартеници, но изкараното не ѝ стигаше даже за лекарствата за месец. В Стъргел още я помнят с добро и съжаляват за пожара, изпепелил къщата, в която била истински щастлива.
