Емилиян Станев казвал за карикатуриста: „Добре, че не стана писател, защото всички щяхме да сме излишни”
Последвайте ни в Google News Showcase
Един от забележителните български художници на ХХ век Илия Бешков два пъти бил задържан в полицията – през 1923 г. за участие в юнското въстание и след априлските събития на 1925 г. Хората, които са го познавали твърдят, че само два ареста от страна на властите за един типично политически карикатурист са като погалване по главата. Приятели, студенти или просто познати са ходили да слушат приказките /някои ги наричат лакърдии/ на Бешков като при месия. Някои от тях трепетно са записвали всичко чуто от него като Божие проникновение.
След като учил година-две в Юридическия факултет на Софийския университет Бешков се завърнал се за кратко в родния си Долни Дъбник като учител. През 1921 г. започнал да учи живопис в Художествената академия в класа на проф. Никола Маринов и завършил през 1926 г.
Още като студент печатал карикатури в списанията "Маскарад", "Див дядо", "Българан", "Стършел", "Вик". Илюстрирал книгите на издателствата "Т. Ф. Чипев" и "Хемус". Като организиран земеделец от 1925 г. Илия Бешков сътрудничил на в. "Пладне" и редица други издания. Съвременнците му от това врема разказват, че като си потопял пръста в чашата с кафе само са минути можел да направи великолепна карикатура на цар Борис III. От 1945 г. Бешков преподавал в Художествената академия рисуване, илюстрация и оформление на книгата, професор там станал през 1953 г., а до края на живота си завеждал катедра "Графика".
Освен гениален художник Бешков е бил и ненадминат есеист. Притчите му стигат до такива философски висоти, че Емилиян Станев веднъж казал за карикатуриста: „Добре, че Бешков не си е наумил да става писател, защото всичките ще станем мигом излишни...”
Освен всичко останало Бешков бил и голям чешит и бохем. Почти не излизал от няколко култови столични кръчми.
Често на маса с приятели в любимото си заведение „Луката” художникът свирил с неразделните си кавали, свирки, дудуци и дайрета. Веднъж приятелите му писателят Тодор Генов и поетът Ламар си направили черна шега. Напечатали некролог за живия Илия Бешков и го разлепили по стените на „Луката” и из околните улици. Това станало сутринта, когато карикатуристът още не бил дошъл в кръчмата. Влизали един по един приятелите му, прочитали скръбната вест, че Бешков си е отишъл от този свят и се хващали ужасени за главата. В най-сюблимния момент в заведението влязъл самият „покойник” – шокът сред присъстващите бил грандиозен. Художникът отишъл до стената, прочел тъжните думи за собствената си персона, усмихнал се и затананикал любимата си мелодия. Дума не обелил за солената шега.
