ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Има въпрос в българската политика, на който никога не е намиран отчетлив отговор: кой е ляв и кой е десен? Безсмисленият спор „ти ли си по-десен от мен, бе?” унищожи и СДС, и неговите останки. Нещо такова в момента се случва в полето на БСП – отново, без ясни факти в едната (БСП), другата (АБВ) или третата („нови леви”) посока.
Яснота няма, защото всички твърдения „аз съм ляв / десен”, правени в България, не могат да почиват на реален собствен опит. Единственото възможно послание тук всъщност е „аз правя всичко възможно, за да бъда ляв / десен; и се надявам някой ден наистина да стана такъв”. Няма как да си десен, ако не си израснал в семейство, в което бащата-работодател всяка вечер се тревожи, как ще плаща заплати на работниците си, накъде да развие бизнеса, да взема ли кредити.
Такива семейства в България, по разбираеми причини, преди 25 години не съществуваха. Т.е. ако има някакви истински десни у нас, те в момента са на възрастта на моите студенти. Няма никакъв начин Надежда Нейнски, например, бидейки набор-1962, да е дясна. Тя може само да се стреми към това. Вляво е същото. За да си истински ляв, трябва да си живял в семейство на осъзната работническа класа, баща ти да е бил профсъюзен организатор, който всяка вечер се тревожи, как да договори по-високи заплати, дали да вдига стачка и пр. И това в България го няма, тъй като преди 1989 година нямаше нито истинска работническа класа, нито – истински профсъюзи. „Работниците” бяха селяни, натъпкани в панелни блокове и общежития, но мечтаещи за селския двор с кокошките (т.е. за отнетия им селски живот, значително по-приятен от „заводския” такъв).
А профсъюзите бяха „предавки” на волята на единствената Партия. Няма как да си ляв, освен ако не си на възрастта – отново – на моите студенти. А и това не е много сигурно, тъй като „истинска” работническа класа май никога няма да се появи. Затова всички спорове за левица и десница са невъзможни по дефиниция – няма ги субектите. Ще ги има – т.е. ще нахлуят в обществения дебат – след десетина години, когато навършат поне 30. Дотогава всичко е вятър и мъгла. Напоследък обаче нещата започнаха, крайно неочаквано, да се променят. „Вдясно” изплуваха на повърхността – най-сетне – твърди факти и проверими твърдения. Появи се отчетлива група хора, която с конкретни искания се самоописва като „дясна”. Това са хората, които имат наследена земя там, където е забранено да се строят туристически обекти – Пирин, Рила, Странджа.
В последните седмици започнаха да извират отвсякъде и да натрапват следната теза: „Ние имаме частна собственост. Тя е свещена и неприкосновена. Имаме правото да правим с нея, каквото си искаме – да строим хотели, лифтове, ски писти. И всеки, който ни се меси – законът, еколозите, ЕС – е левичар, който не ни дава правото да ползваме собствеността си и все едно я е национализирал”. Това, разбира се, е скандално. Има толкова общо с „дясното”, колкото монополите и картелите на мутрите – с „капитализма”. Защото „дясното” (което у нас още го няма) е преди всичко – отговорност към околните, към предците и към бъдещите поколения. И това е известно още от основателя на консерватизма – на „дясното” – Едмънд Бърк.
През 1790 година, заставайки против Френската революция, Бърк оформя „дясната” концепция за обществения договор. Според революционерите, следащи Жан-Жак Русо, общественият договор се подписва от днес живеещите поколения, за да удовлетворява техните интереси. Не е така, отвръща Бърк, защото това мислене – от днес за днес – превръща хората в „чудовища”. И продължава: „Обществото наистина е договор... Държавата е партньорство не само между днес живите, но и между онези, които са мъртви и онези, които още не са родени.” Ще рече: никой няма правото, за да удовлетвори своите интереси тук и сега, да пренебрегне задълженията си към своите предци (т.е. да съхранява направеното и опазеното от тях) и към своите деца (т.е. да не им оставя пустиня или дългове). Това е дясната опзиция и винаги е била. Описва се с една дума – отговорност. Искането да направиш хотел на нивата си до Резово, независимо от законовите пречки, е в най-добрия случай краен либерализъм, не – дясно мислене. Мераклиите да строят хотели в разрез със закона могат, ако искат, да се позоват на либералния мислител Джон Лок, който наистина пише следното две поколения преди Бърк: „Основната цел на събирането на хората в държави и изграждането на правителства е опазване на собствеността им”.
Да, ама дори либералите много добре знаят, че всичко това трябва да е потопено в социална отговорност и закон. Защото продължава Лок в следащото изречение: (За да се съхрани собствеността) „се изисква установен, познат, разбираем, стабилен закон, схващан от всички като въплътил най-високите стандарти на добро и зло... защото човеците са заслепени от личния си интерес...” Или: няма (лично) право без (социална) отговорност към останалите – нито при либералите, нито при десните. И всички приказки за това, че ограниченията, поставени в общ интерес върху наследените земи (да не бетонираме Странджа, например) са някакъв вид комунизъм са просто израз на свирепа, неограничена, сляпа алчност, презираща предците си (съхранили и предали на нас земите) и мразеща децата си (комуто отнемат правото да се разпореждат с наследствените земи). Само че – не е толкова лесно. Ако ставаше с четене – досега да е станало. Липсата на собствен „десен” опит непрестанно вкарва българските „десни” в идиотски ситуации, които нямат нищо общо с теми като отговорност, лоялност, морал – все теми, които формират основата на „дясното”.
Търсете, колкото искате – но няма да намерите, в документите на Реформаторския блок („автентичната”, за Бога, десница) и намек за позиция по скандала с опитите за застрояване на Странджа. В сайта на ДСБ пък (още-по-най-автентичната десница) се вижда, че загриженост за Странджа за последен път е проявявана преди три години, по повод руския проект за петролопровода „Бургас-Александруполис”, който щял да минава през Натура-2000 в Странджа. Веднага става ясно, че тази загриженост не е автентична – просто е един инструмент за ползване против руски проект. Ами ако проектът беше „западен”? Това не е заяждане, защото „десните” наистина май са оперирани откъм мислене за природната среда. Те са против руските газови проекти, но подкрепят намеренията на Шел да пълни почвите с отрови, за да добива шистов газ; и са против руския АЕЦ-Белене, подкрепяйки обаче американски реактор за АЕЦ-Козлодуй. „Левите”, разбира се, са същата бира. БСП забърка кашата със Странджа по време на тройната коалиция; и се опита да я изсипе върху главите ни преди две-три седмици, провокирайки подновен зелен протест. И пак социалистите са против проектите за шистов газ на Шел, но приемат същото, ако го прави Газпром.
Ето ви доказателства, че у нас нито левите са леви, нито десните – десни. И това е една от многото причини да се твърди, че разтягането на локуми по повод „ляво” и „дясно” не може да даде положителен резултат за обществото.
Политиката трябва да се мисли в такива категории, в които да могат да бъдат намирани решения, разбираеми (както изисква Лок) за всички. За целта опозицията „ляво-дясно” най-сетне – както изискваше големият протест през цялото време, например – трябва да бъде сменена с ясни, адекватни, лесни за разбиране и лесни за оформяне като основи за действия опозиции като:
- Добро-зло - Истина-лъжа -Почтено-непочтено - Справедливо-несправедливо - Достойно-недостойно - Отговорно-безотговорно - Полезно за всички-полезно за някои Всеки човек, израстнал в добро семейство и постигнал поне някакво образование, може да продължи тази поредица. И трябва. Защото от гледна точка на обществения интерес, няма никакво значение, дали „леви” чиновници или „десни” собственици на ниви ще залеят Странджа с бетон в нарушение на закона. Крайният резултат ще бъде еднакво разрушителен.
