ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Левон Хампарцумян е председател на управата на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк. Той е инженер-химик. В периода 1999-2001 г. беше зам.-министър на икономиката и шеф на Агенцията за приватизация. Зам.- председателе и на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.
- Банките са най-точният сензор за стабилността на една държава. Усещате ли някакви признаци за излизането ни от финансовата криза, г-н Хампарцумян?
- В България няма финансова криза. Растежът на брутния вътрешен продукт е между 0 и 1%. Това говори, че имаме икономически затруднения, стагнация. За щастие миналата година се забелязаха някои наченки за оживяване на пазарите. Но ако политическата криза, в която се намираме в момента, продължи повече, последствията за икономиката ще бъдат много негативни.
- Обявиха кредитните милионери, агенти на ДС, които днес са мастити бизнесмени с огромни задължения. Не е ли редно тези хора да бъдат в затвора?
- Въпросът по-скоро е етичен. Всъщност не знам какво точно се е случило с тях. Може би част от техните задължения са покрити. Но не мисля, че вкарването на хора в затвора решава някакви проблеми. Много по-важно е тези, които не са в затвора, да живеят в една подредена и стабилна среда.
- Но обикновеният българин остава с впечатлението, че олигарсите са натрупали богатството си с „мръсни” пари.
- „Олигарси” е по-скоро медиен термин. Слава Богу, икономиката в България трудно се поддава на такава олигархична прослойка, каквато например се е създала в Европа и Русия. Аз познавам много състоятелни българи, които са направили парите си с големи усилия, с падане и ставане, с проби и грешки. Хора, които постигнаха успеха си с интелигентност и с много хъс. Така че не всички са злодеи. Има много фирми, които се развиват добре, в тях работят доволни служители. Фирми, които имат ясна история през последните години и ясни позиции на пазарите. Те са, повярвайте ми, много, много повече, отколкото няколкото примера на хора, нтрупали пари чрез източване на ДДС или като не са върнали кредити. Или са измамили бизнес партньорите си.
- Защо ви притесни поправката в закона за публичност на доходите, че напуснахте Тристранния съвет? За да не декларирате имуществото си?
- Това е принципен въпрос. Аз декларирам доходите си пред данъчните, те знаят всичко за мен и могат да ме проверят във всеки един момент. Не е работа обаче на Яне Янев и компания да се опитва да изкарва по-състоятелните хора от корпоративния сектор злодеи, които взимат големи заплати и правят нередни неща. Просто целта на тази поправка в закона беше не да превърне процеса на преговорите в тристранката по-лесен или по-добър, а да маскари по начин, по който г-н Янев го разбира. Това е някакъв вид отмъщение, което не разбирам. На всичкото отгоре, след като има данъчна тайна, тайна на влоговете, банкови тайни и т. н. не мисля, че е работа на парламента и на по-агресивни политици да се бъркат в това нещо.
- Чуваме всякакви предизборни обещания, много от които засягат и банковата система. Доколко изпълними са те?
- Не бих се наел да дискутирам всички предизборни идеи, касаещи финансовия сектор. Но със сигурност бил обсъждал такива идеи с всеки, който би спечелил доверието на избирателя и би имал позиция да променя средата. Да се види доколко това са рационални промени, как биха се отразили на банковия секто. Но да хвърлиш една идея е едно, а да я осъществиш и да понесеш последствията от нея, е съвсем друго.
- В случай на политическа криза след изборите на 12 май има ли опасност да се окажем в ситуацията на Кипър?
- Няма такава опасност. Разбира се, продължителната политическа нестабилност не влияе добре на икономиката, но няма как да влезем в кипърския сценарий. Катастрофална банкова криза преживяхме през 1996 г. Така че са взети необходимите институционални и регулативни мерки този вид криза у нас да не се повтаря. В това отношение трябва да бъдем спокойни.
- Един от основните упреци към банките е промяната на лихвите, с които биват сюрпризирани длъжниците. Много от тях не могат да покриват заемите си. Това не е ли извиване на ръцете на хората?
- В никакъв случай не е извиване на ръцете, защото всеки кредитополучател е подписал договор, в който е определена лихвата, на която трябва да покрие заема си. Тя може да бъде фиксирана, но може да бъде и плаваща. Банката определя плаващата лихва при зададени правила и условия. Депозитите в банките обикновено са с продължителност от няколко месеца, година, най-много – две. Няма някой, който да остави депозит в банка 20-25 години, колкото е срокът на една ипотека например. Част от нашия бизнес е да балансираме краткосрочните депозити с дългосрочните кредити. Тъй като никой не може да даде обоснована и точна хипотеза какви ще бъдат лихвите след три, осем месеца, пет или петнадесет години, ние прибягваме към гъвкавата лихва. Именно тя позволява управляването и поддържането на банката в зависимост от развитието на пазара, върху който и ние нямаме поглед.
- Но това не се прави в интерес на хората, а само на банките, г-н Хампарцумян?
- Уверявам ви, че се прави по възможно най-добрия начин. Така че лихвеният ни процент да е приемлив за клиентите - защото ние искаме да имаме клиенти. Фиксираната лихва обикновено е за краткосрочните заеми, които се изплащат за година, две, пет, където по-лесно бихме могли да фиксираме някакъв лихвен процент. Това означава обаче, че всички възможни рискове, които виждаме в този период, за който фиксираме лихвата, да бъдат устойностени и прибавени към цената на кредита. Затова обикновено тези лихви са по-високи от гъвкавите. Представете си какво ще стане, ако тези рискове устойностим за дългосрочна ипотека. В по-големите икономики разликата между гъвкавата и фиксираната лихва не е толкова голяма. Тук за съжаление средата е много по-динамична, несигурна и съответно фиксираната лихва за дълги периоди би било икономически нерационално. Така че ние не сме някакви злодеи, които се чудят как да си излъжат клиентите, а правим възможно най-доброто да се намери балансът между нашия и техния интерес. Израз на това нещо са именно гъвкавите лихви.
- Трябва ли да се премахне данъкът върху лихвите на влоговете и той оправда ли очакванията на Симеон Дянков?
- Най-добре е да попитате самият Дянков. Всяко правителство, разбира се, има право да въвежда данъци. Смятам обаче, че негативният политически ефект от въвеждането му беше многократно по-голям, отколкото чисто материалният ефект като приходи в хазната.
- Парадоксално, но факт – в годините на криза депозитите в банките се увеличиха....
- Въобще не е парадоксално. Това означава, че физическите лица отлагат потреблението до момент, в който се чувстват по-сигурни да харчат. При една свита икономика в корпоративния сектор се правят по-малко инвестиции, плащат се по-малко заплати и др. Казано иначе - разходите на фирмите намаляват и парите, който биха отишли за нови инвестиции, за наемане на хора, влизат в депозитите.
- Съгласни ли сте с думите на бившия премиер Бойко Борисов, че не ГЕРБ, а пенсионерите изядоха фискалния резерв?
- Мисля, че това не отговаря на истината. Не съм съгласен с него.
