Наследникът на поета избягал в Америка от гаджето си Ханка, дъщеря на вицепрезидентката Блага Димитрова
Последвайте ни в Google News Showcase
В годините преди 10 ноември в устата на хората бяха т.нар. „писателски династии” и като най-използван пример за това се сочеше мъжката част от фамилията Левчеви. Бащата – председател на СБП, член на ЦК на БКП и Държавния съвет, бе израстнал в поезията по пистата на „априлското поколение”.
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
Синът Владо Левчев пък още от юноша показа, че ще расте доста вироглав, макар и роден в семейство от сой. Младежът взе добро образование – дипломи от престижната Английската гимназия и Художествената академия в София.
Макар, че учи за изкуствовед, и бе роден от майка художник (добрата портретистка Дора Бонева), Левчев-младши избра поезията за свое занимание. В кризисните (и последни) за социализма години наследникът на шефа на писателския съюз тръгна по „дисиденските пътища”, където се събра с колеги по муза и идеи Едвин Сугарев, Ани Илков, Георги Рупчев, Румен Леонидов... Малко преди 10 ноември 1989 г. бащата Любомир Левчев бе направо шокиран от бунтарските прояви на сина си срещу властта. На 25 януари 1989 г. Владимир подписа собственоръчно с химикалката си апел за решаване на проблема с проблема с поета-дисидент Петър Манолов. Апелът бе адресиран до Тодор Живков, премиера Георги Атанасов, шефа на парламента Станко Тодоров, главния прокурор Васил Мръчков и, най-куриозното, до ...баща му Любомир Левчев. Компанията на подписалите тази декларация интелектуалци, беше изключително пъстра – Желю Желев, Стефан Продев, Чавдар Кюранов, Христо Радевски, Иван Радоев, Елка Константинова, Румен Леонидов... Само няколко месеца по-късно (на 18 юли 1989 г.) Левчев-младши пак влиза в полезрението на Държавна сигурност – слага подписа си под гражданската подписка до Народното събрание на НРБ, с която се протестира срещу възродителния протест. Също по това време с приятеля се Едвин Сугарев, Владо издава и първата книжка на нелегалното „самиздатовско” литературно списание „Глас”. То събира на своите страници гласовете на недоволни интелектуалци. Властите тогава реагират доста бързо – Едвин и Владо Левчев са осъдени да платят глоба от 500 лева, защото журналът излиза без да е регирстиран по надлежния ред. Издателят Владо Левчев пише за списанието: “Този скромен “Глас” се яви в българската духовна пустиня точно преди една година. ...Беше печатан на обикновена пишеща машина и размножаван на копирмашина в не повече от 100-200 екземпляра всеки брой. Първият брой дори бе първоначално изкаран в 50 екземпляра по фотоначин, на документална фотохартия... Копирните машини по това време бяха под наблюдение на органите за сигурност... Финансова подкрепа на “Глас” оказаха неговите уважавани сътрудници Блага Димитрова (със 100 лева) и Христо Ганев (с 50 лева)...”
Изглежда, че всичко това е изкарало от нерви близкият до властта Левчев-баща, защото той стигнал до физическа разправа с непокорния си 30-годишен син. В едно свое интервю тогавашния председател на Съюза на писатели разказа, как веднъж напердашил вироглавия си наследник: „Говорих му няколко пъти да престане с глупостите, които върши, но главата му не увираше. Един ден двамата се бихме. Аз бях по-силен, но не го биех силно, гледах да не го нараня и огорча много. Но това е единственият случай, когато сме се били. Просто ме ядоса и изкарахме един истински боксов мач – все пак на младини аз съм тренирал бокс. Прекратих боя, защото, виках си, ще убия детето... или то ще убие мен.”
Семейната юмручна разправия била предшествана от продължителен разговор между Любомир Левчев и Тодор Живков. Според свидетели Първият човек казал на поета: „А, бе, Любо, синът ти пише в това нелегално списание срещу мен! Как може така?!”
Тогавашният конфликт между сина и бащата, бе доста голям, защото Владимир се изсели от къщи и заживя с тогавашното си гадже Ханка – виетнамската дъщеря на Блага Димитрова. Цяла София гледаше необикновената двойка с любопитство, но връзката не излезе много трайна. Владимир се омъжи за съвсем друго момиче и замина за Съединените американски щати. Злите езици говорят, че Ханка започнала да попийва след раздялата си с Владо.
Преди това Левчев-младши успя да влезе в сините редици на СДС – той остана в историята и като един от създателите на вестник „Демокрация”, заедно с днешния лидер на „Атака” Волен Сидеров. Преди да хване пътя зад океана младият поет създаде и радикалния „Литературен вестник", за малко бе и член е на изпълнителния комитет на Екогласност. С Фулбрайтова стипендия през 1994 г. Вадимир Левчев стигна до Вашингтон – тук наред със стремителната си поетична кариера, изнасяше лекции в няколко американски университета. Пред студентите си в американските университети Левчев-младши обича да говори за повестта на Емилиян Станев „Крадецът на праскови”, но никога ни би им препоръчал да прочетат нещо от стиховете на известния си баща. Както и собствените му стихове, впрочем. Междувременно му се роди син и се разведе с жена си. Американската публика успя да прочете и няколко негови стихосбирки, написани на английски.
След 14-годишна емиграция Владимир Левчев се върна за втория си „български период”. Младият бунтар не избра да живее край баща си, майка си и сестра си Марта в огромния семеен апартамент до Докторската градина. Подписаният от него договор за работа в Американския университет в Благоевград пак го върна към преподаването – там Левчев-син чете лекции по литература. Разправят, че и в благоевградските аудитории Владимир продължава да се държи авангардно като професор. На студентите дава да анализират текстове от Вацлав Хавел и „Комунистическият манифест” на Карл Маркс. Продължава да пише щури екзистенциални стихове, които се харесват на малко хора, между които е и баща му Любомир Левчев.
