Легендата на Военния театър Вълчо Камарашев приживе: Артистът не се пенсионира, артистът просто умира
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На 82-годишна възраст почина обичаният от поколения българи актьор, легендата на Театъра на армията Вълчо Камарашев. Той от години имал здравословни проблеми, страдал и от диабет, казаха негови колеги.
Камарашев има над 100 роли в театъра, над 80 в киното, както и около 200 участия в телевизията. Роден е на 12 септември 1937 г. във Видин, но цялото му детство и юношество преминават в Бургас и затова се чувства бургазлия. Неговият артистичен талант е природна дарба. Още в гимназията участва в драмсъстава, ръководен от артиста Стефан Гъдуларов. Мечтата му да бъде актьор е толкова голяма, че кандидатства във ВИТИЗ преди да е завършил средното си образование и по-късно завършва гимназия като частен ученик. Приет е „актьорско майсторство“ в класа на проф. Филип Филипов през 1959 г. От този випуск са Виолета Бахчеванова, Васил Стойчев, Лили Райнова, Живко Гарванов, Асен Кисимов. Дебютира в ролята на Мика Ставински от „Барабанчица“ на Салински в Драматичния театър в Бургас. Там участва в спектакли на Юлия Огнянова и Леон Даниел.
Следват две години в Драматичния театър „Боян Дановски“ – Перник и още две в Драматичния театър „Сава Огнянов“ в Русе. Роли, които помни и никога няма да забрави, са тези на Гоя в „Когато разумът спи“ от Антонио Буеро Ваехо, Чебутикин в „Три сестри“ от Антон Чехов, Левшин във „Врагове“ от Максим Горки, Кацул в „Старчето и стрелата“ от Никола Русев и още много, но вече на софийска сцена – в Новия драматичен театър „Сълза и смях“ и Театър „Българска армия“.
„Моят любим режисьор, от когото най-много съм научил, е Леон Даниел – казва Камарашев.- При него започнах в Бургас. Спомням си, че след първата година той направи една постановка "Сизиф и смъртта". Извикаха ги в София - Вили Цанков, беше директор, Юлия Огнянова и Леон Даниел, и след 3-4 дена ние ги чакаме рано сутринта на гарата и те слизат от влака. Вили излезе напред и каза: "Спокойно, спокойно, Леон го уволниха, ние с Юлия си подадохме оставките, вие ще решите какво ще правите". И до обяд почти всички млади си подадохме оставките. Разбира се, не ги приеха, защото не бяхме навършили три години по разпределение.Тогава една голяма част от актьорите отидохме у Леон, той ни успокои, че се разделяме: "Но с някои от вас пак ще се видим". Леон след години ме покани във Военния театър и пак се събрахме.
Вълчо Камарашев е открит за киното, когато е на 33, но след това снима по 4-5 филма годишно. Участвал е в повече от 100. Започва кариерата си във филми на Въло Радев и Вили Цанков. Това, с което привлича режисьорите, е неговата естественост и харизматичност. Култово остава превъплъщението му в комедията „Войната на таралежите" в образа на лошия чичко Ташев, който гони хлапетата от детската площадка, за да паркира колата си. С присъщото си чувство за хумор, примесено с горчивина, казва: „Бях по-едър, по-дебел и затова не ми се удаваха ролите на любовници“. Във филмографията му са ленти като “Аз, Графинята”, “Мера според мера”, “Всичко е любов”, “Войната на таралежите”, “Зарево над Драва”, “Тримата от запаса”...
Преди време Любо Нейков го извади от забвението, като му повери малки роли в сериалите „Столичани в повече” и „Откраднат живот”. „Няма как да му се отблагодаря на Любо. За малко ме дадоха в кадър, имах десетина реплики, но и това ми е достатъчно”, каза тогава той.
Чувството за хумор и жизнерадостното излъчване на бай Вълчо, както го наричат колегите и приятелите му, са заразителни и вдъхновяващи за всеки, който има честта да го познава и да работи с него. Присъствието му и в живота, и в театъра е спонтанно и неподправено. Знае, че няма чисто бяло и чисто черно, а истината е някъде по средата, определя се като „характерен герой със смесени роли“.
Вълчо Камарашев споделяше и обичаше да цитира мисълта на Лорънс Оливие: „Артистът не се пенсионира, артистът просто умира”. „ Винага има и ще има филми и театрални представления, за които трябват и 80-годишни старци, и малки деца. Изкуството няма възраст”, казваше той. И изразяваше съжаление, в началото на прехода у нас бяха пенсионирани много известни негови колеги от Народния театър.
Легендата на Военния театър не обичаше да се оплаква от пенсионерския си бит и не спираше да се шегува с тънка самоирония. „Живея нормално, не се оплаквам. Макар да съм с пенсия, оправям се. Е, не е така щедро както някога, когато работех. Но не е необходимо да се жалвам, защото всички го правят. Само говорят какво друго ще се увеличи, кои заплати ще скочат, за пенсиите престанаха да говорят”, каза преди време в интервю за „Ретро” актьорът.
Пенсията, която държавата му присъдила за дългогодишния стаж, възлизала едва на 360 лева. С тях театралът успявал да покрива единствено битовите си сметки, а понякога парите стигали само за парното. Дъщерята му Мина, която от години живее със съпруга си Джейсон в Щатите, поемала останалите разходи. Мина рядко успявала да идва на гости на баща си, а големият актьор най-много тъгувал за двамата си внуци, които го наричали дядо Улф. Чувал ги почти всяка седмица по телефона, но въпреки това искал да ги гледа как растат край него. Децата не владеели много добре българския, но в игрите с дядо им не им бил нужен.
