Легендата на родната естрада Стефка Берова за живота си между Рим и София: Вярвам, че всеки заслужава обич, доброта и да живее добре
Последвайте ни в Google News Showcase
Легендата на българската естрада Стефка Берова говори пред сутрешния блок на БТВ за живота си между Рим и София, за това как се е качила на голямата сцена и за предттоящото си участие в концерта за звездите на родната естрада в НДК.
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
„През последнит три години и половина живея в Италия – казва Стефка Берова. - . Това, което не успях да направя на по-млади години, го правя сега. Чистя, готвя, помагам на дъщеря ми Косара. Когато тя е е по задачи, оставам у дома със звяра (б.р внука си), който е на две години и половина. Направо ме побърква. Непрекъснато прави бели. Справям се с една, а той вече е готов с нова.
Косара, дъщеря ми, си израсна сама, и сега явно компеснираме. Божа работа е, и съм щастлива, че няма наркотици, алкохол и такива неща около нея. Майка ми, ми помагаше докато можеше с нея навремето, а след това, когато мама почина, оставих Косара да се оправя сама”.
Стефка Берова разказа и за причината, заради която в момента е в България.
„Прибрах се в България за концерта „Златните български хитове на всички времена” на 11 декември – каза Стефка Берова. - Сега непрекъснато говорят, че младите хора тук не обичали музиката ни. В този концерт участва 20 души, които сега не ги пускат по радио или телевизия. Как да ни обичат, като не ни пускат? Българите имат вкус и винаги са имали. Пуснете им сега нашите златни хитове и вижте какво биха избрали децата”.
Стефка Берова се върна в спомените си и към старта на музикалната си кариера.
„Започнахме с Данчо Марчинков по баровете – разказва тя. - С годините исках да пея на голямата естрада, защото човек знае колко може. Те обаче казваха, че сме барски певци и не ни пускаха. Ходих от композитор на композитор. Обикалях и молех. Те ме гледаха като вампир и ми казваха, че сега не може и да чакам. Молих и Атанас Косев. Отиваме да работим на морето, във вариатето. Звъни ми Наско. Казва, че имало песен за бургаския фестивал, която била за Тодор Колев, но той я отказал. И предложи песента на нас. Каза, че ако вземем наградата, ще ни напише още песни, но ако не стане – да забравя за него. Репитирахме с Данчо като луди, въпреки че песента беше написана в тоналността на Тодор Колев. Излязохме и заковахме. След това Наско ни написа много песни. Тогава гледахме много сериозно на работата си и не си позволявахме и минимално отпускане. Не можехме да си позволим много-много забавления. Имаше труд и работа. Заради това и детството на дъщеря ми Косара не го знам. Тя почти непрекъснато обаче пътуваше с нас.
Веднъж в Полша бяхме с нея. Отиваме на работа в един бар, а тя не ни пуска. Плаче. Искаше да дойде с нас. Накрая баща й и даде един вестник и и каза да чете, като докато прочете първата страница, ще сме се върнали в стаята. Изпълнихме си ангажимента и се връщаме. Чуваме отвън някакво гласче. Влизаме и виждаме един вестник и тя си бърбори, чете вестника”.
Стефка Берова признава, че голямата й любов остава музиката.
„Голямата ми любов е музиката – казва тя. - Дълго се двоумях между актьорството и пеенето. Само за едното обаче имах пари. Татко и мама нямаха пари за уроци по пеене. Така влязох в театъра и открих че той е магия за цял живот. Нещо прекрасно. Влязох първа по успех и първа по успех завърших заедно с бате Николай (б.р Николай Николаев). Учих при невероятния проф. Кръстьо Мирски. Музиката обаче си остана голямата ми любов”.
Стефка Берова признава, че безкрайно много обича Коледа и Великден.
„За мен, вълшебствата се случват ако си ги направиш – казва тя. - Обичам празника и вярвам в доброто. Вярвам, че всеки заслужава обич, доброта и да живее добре”.
