Последвайте ни в Google News Showcase
От 1 април трябва да влезе в сила новият рамков договор. Такъв обаче все още не е подписан. Д-р Венцислав Грозев - председател на Българския лекарски съюз, счита, че създаденият нов служебен рамков договор от страна на НЗОК е незаконосъобразен.
Според д-р Галина Павлова - зам.-председател на БЛС, това, което е предложено като вариант за подписване, няма нищо общо с договореното преди 26-27 февруари, когато също е разглеждан вариант на договора, но не се е стигнало до подписването му. Лошото, според нея е, че вариантът, който им се дава в момента по-скоро би създал поредния хаос в системата и няма да подобри нито един аспект от работата на лекарите и лечението на пациентите.
Освен това липсват и всякакви мотиви за отказа от предложенията на лекарите. Д-р Грозев посочи също, че се сменят наредби като наредба 40, която се трансформира в наредба 11, касаеща клиничните пътеки. Има и наредби, които изчезват - такава, например, е наредбата, която гарантира работата на специализантите. Подобна е съдбата и на наредбата, касаеща гарантирането на комплексност в лечението на онкозаболяванията.
Не с това обаче приключват проблемите, остават отворени според лекарите въпроси, свързани с това как ще се работи, при положение че практически разполагат с по-малко финансови средства, а се очакват повече направления. Юристът на БЛС Цветозар Младенов посочи, че предложеният нов рамков договор може да бъде атакуван в съда, но след влизането му в сила от 1 април.
Когато това стане ще продължи да действа стария рамков договор. Не е изключено заради този рамков договор лекарите да излязат и на протести, като различни колегии в страната дори са искали да се поиска оставката на министъра на здравеопазването Петър Москов. В същото време пък продължава и отказът на много лекари да работят с касата, защото и без това се оказват в състояние непрекъснато да плащат глоби.
“Прави се опит за администриране на професията”, посочи д-р Павлова. Според лекарите Националната здравна карта трябваше да е готова преди началото на 2016 г. Освен това те са на мнение, че Националната здравна карта не отразява предложенията на областните комисии. Въпреки това Министерски съвет по-рано през деня прие Националната здравна карта (НЗК).
Чрез тази карта се определят и планират потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ, на база, на които трябва да се адаптира структурата на здравната мрежа и да се планира ефективно и справедливо използване на ресурсите. Картата е разработена на базата на областните здравни карти. В тази карта обаче няма разписана методология за сключване на договор с един или друг лекар, а има ситуации, в които това ще се налага, защото на фона на това, че в страната като цяло липсват лекари, в отделни градове се оказва, че за някои специалности вече се оформят излишъци, което ще води до отказ от подписване на договор с някои лекари.
