Лендъл и Мъри – история на успеха

Шотландецът и чехът се славят с особеното си чувство за хумор

Преди десет месеца, когато Анди Мъри започна своето сътрудничество с треньора Иван Лендъл, мнозина смятаха това решение за съмнително и даже за грешка. Дотогава несговорчивият шотландски тенисист поработи с дузина треньори, включително със собствената си майка, няколко неизвестни британци и знаменития американец Бред Гилбърт. Анди беше невероятно талантлив, феноменално бърз, обичаше да играе на контраатака. Трябваше само да допълни всичко това с физическа мощ и издръжливост. Но той пренебрегна всички съвети да стане по агресивен. Като капак на всичко, характерът на Лендъл също предизвикваше съмнения в продуктивността на бъдещото сътрудничество. Иван спря да се състезава преди половин десетилетие. Но даже когато чехът доминираше в световния тенис и спечели осем турнира от Големия шлем той си оставаше особняк и рядко необщителен човек. Лендъл почти не говореше с другите тенисисти, не се стремеше към любовта на феновете, а и се отнасяше високомерно към журналистите. Затова мнозина залагаха на това колко бързо Мъри и Лендъл ще се разделят с гръм и трясък. Вместо това под надзора на невъзмутимия чех тенисът на Мъри стремително тръгна нагоре. След финала на Уимбълдън, който е сам по себе си сериозно достижение за британския тенис, Анди спечели и Олимпийските игри, като преодоля един след друг Джокович и Федерер. След това шотландецът завоюва своята първа титла от Големия шлем на US Open. Смятат, че Лендъл е постигнал успех с Анди, като го е накарал да изпълнява по-плосък форхенд и по-мощни сервиси. Но и повечето предишни треньори са съветвали шотландеца   да направи същото. Възниква тогава въпросът – по какъв начин Лендъл успява там, където другите са се провалили? Несъмнено Анди се чувства по-комфортно в компанията на сдържания и лаконичен Лендъл, отколкото на импулсивния и многословен Гилбърт. Чехът бързо стигна до взаимно разбиране със своя възпитаник, докато американецът не намери общ език с Мъри. Както отбелязва Лендъл, и двамата с Мъри имат сходно и нестандартно чувство за хумор. Трудно е да си представим Иван като разказвач на вицове, но чехът наистина е остроумен човек. Само че неговите шеги не са ставали достояние на публиката, защото са били насочени срещу медиите. Навремето той се ядосваше от постоянните въпроси от рода на „С кой бихте желали да играете на финала?“ и отговаряше: „С този, който загуби полуфинал“. Майката на Лендъл също е била известна тенисистка, както и майката на Мъри, и го е тренирала от ранно детство. Любопитно е, че до петнадесетата си година Иван не можел да победи собствената си майка в тренировъчните мачове. После, под ръководството на поляка Войцех Фибонка чехът проби в елита на световния тенис. Но дълго време стоя в сянката на Борг, Конърс и МакЕнроу. По същия начин Мъри стоя в сянката на Федерер, Надал и Джокович. Не трябва да забравяме и факта, че Лендъл внесе съществени изменения в техниката на игра на Мъри. Но ако кажем, че Анди просто започна да играе по-агресивно, означава да не кажем нищо. Голяма роля за успеха на Мъри, особено във финала на US Open, изигра умението на шотландеца да „стопира“ скоростта на съперника чрез удари под остър ъгъл. В това Лендъл е пример за подражание. Като играч Иван имаше репутация на „силовак“, но същевременно беше и невероятно умен и техничен тенисист. В двубоите с МакЕнроу чехът обичаше да притиска съперника към мрежата и да го „разстрелва“ с минаващи удари. В един от паметните си мачове на US Open Иван като че се готвеше да удари „смаш“, но с края на окото си видя, че Джон се отдръпва назад. Моментално Лендъл смени тактиката и приложи сечен удар. А МакЕнроу изглеждаше като глупак в този момент. В друг мач на US Open, този път срещу Джими Конърс,  чешкият тенисист победи в три сета с помощта на сечени удари. Същата тактика донесе успех и на Мъри в знаменития двубой срещу Джокович в Ню Йорк. Анди тероризираше съперник с бавни сечени удари, които караха Новак да греши често. В настоящия момент отношенията на Иван и Анди изглеждат безоблачни и могат да донесат на Мъри още много големи титли. Но всяко, даже най-успешното партньорство, може да се окаже много крехко. Като пример ще дам същия Лендъл, който работи дълго и плодотворно с Фибонк, а след това се скара с него. Веднага след победата на US Open Иван заяви: "Прекалено много радост... Шегувам се". Във всяка история има възходи и падения. Затова ще е още по-интересно да видим как ще се развие тази история.