Лентяите на пост-социалистическа България се събраха в отбора на Манолова
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Вече 31 години живеем в демократична страна, но има нещо, което трудно си признаваме, а именно, че комунизмът все още върлува у нас. Това се случва най-вече чрез наследниците на т.нар. червена буржоазия, които не само, че продължават да се възползват от определени привилегии, но и успяват да се внедрят във властта, независимо от привидната й демократичност.
Факт е, че българите сме неспособни да осъдим категорично комунистическата епоха. Навремето Димитър Талев бе написал, че "последният комунист на планетата ще умре България“ и от трибуната на днешното време изглежда, че сякаш е бил прав.
"Българинът все иска да мине между капките, и вълкът да е сит, и агнето цяло. Комунизмът по съветски образец бе най-силен у нас, а днес не знам друга страна по света, в която да обичат Русия повече от родината си“, твърди писателят Марин Георгиев, който посвети голяма част от живота си на разследването за поета Никола Вапцаров и разкри житейската драма на един чувствителен и талантлив човек, извън контекста на митологемите на комунистическата пропагандна машина.
От неговия роман „"ретият разстрел“ става ясно, че на 17.04.1952 г. ЦК на БКП издава указ, с който се начертава стратегия и определя бюджет с колосална сума - 2 млн. лв., с цел създаването на героичен образ на поета Вапцаров, отдал живота си в името на комунистическия идеал.
Дали това променя по някакъв начин качествата на поезията на Вапцаров е доста спорен въпрос, но има нещо, с което този указ безспорно е навредил на поколения българи. Това са привилегиите, с които някои от роднините на клетия поет са се облагодетелствали още тогава, но продължават да го правят и до днес.
През 50-те години на миналия век братът на Никола Йонков Вапцаров - Борис, овластен като член на БКП, активно участва в партийния живот и получава висши партийни постове. Децата му завършват образованието си в чужбина - нещо, достъпно само за елита, управляващ страната. Неговият син Никола - има дълга дипломатическа кариера и семейството им се ползва от всички привилегии на властта.
А днес внукът на Борис Вапцаров (член на ЦК на БКП) - Никола Николов Вапцаров, е пример за това как 40 години по-късно децата на комунизма все още се носят на крилата на комунистическата пропаганда от времето на тоталитаризма. Той е небезизвестният "протестър“, издигнал канидатурата на Мая Манолова за кмет на София.
Интересно е, че на никого в това наше уж демократично общество не прави впечатление, че внук на член на ЦК на БКП инициира граждански комитет, с който издига кандидатурата на "независимия“ кандидат за кмет Мая Манолова.
"Според мен Никола Вапцаров младши неслучайно оглавява щаба на Мая Манолова - това е тест към столичани доколко ще позволят образът на великия поет да продължи да бъде употребяван от "другарите“ отново и отново. Изборите ще дадат отговор на този въпрос“, смята Георгиев.
И нормално е да си зададем въпроса дали децата и внуците на членове на ЦК на БКП, облагодетелствани от режима и живели в охолство в годините на икономически кризи, имат моралното право да са част от управлението на демократична България? Днес много агенти на службите за сигурност заемат важни административни и обществени позиции, а децата и внуците на т.нар. червена буржоазия са част от политическия ни елит.
Никола Николов Вапцаров не е единствения пример за това - внукът на Пеко Таков също се е кандидатирал се за кмет на софийска община . Александър Паунов-------
Проблемът обаче е, че 30 години след демократичните промени в България обществото ни иска промяна, но фактически няма кой да я извърши и пред очите ни се сменят няколко поколения от един и същ тип лидери.
