Лидер на сънародниците ни в Западните покрайнини пред ПИК: България нехае за нас, политиците идват само преди избори да си правят реклама. Живеем все по-лошо
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Александър Димитров е председател на Сдружение "Глас" на българите в сръбския град Босилеград. От години той неуморно обикаля институциите в България да търси помощ за нашите сънародници в Западните покрайнини. Босилеград е едно от местата в Сърбия с най-компактно българско население. Всяка година той организира Международния детски Великденски фестивал в Босилеград, където се събират българчета от Европа.
Потърсихме Александър Димитров да каже какви са проблемите на българите в Босилеград и в Западните покрайнини.
Интервю на Албена Борисова
- Как живеят българите в Западните покрайнини, господин Димитров?
- Този въпрос се дискутира вече повече от 20 г. Но за съжаление остава само на книга. А българите в Западните покрайнини и в частност в Босилеград живеем все по-лошо. Районът се обезлюдява. Но въпреки това все пак, ние сме на закътано място, неплодороно и трудно за живеене. Затова вероятно все още успяваме да запазим българското. В Цариброд нещата са по-лоши. Той е на пътя, както се казва. Без подкрепата на България нищо не можем да направим, дори и такива ентусиасти като мен.
- Тя и България се обезлюдява. Младите бягат, защото нямат работа. При вас същото ли е положението?
- Да. Но целта е да можем да се съхраним като българи.
- Говорите, че българската държава не ви подкрепя?!
- Ами така е. Идват политици от България, най-често преди избори. Правят си реклама. Обещават и след изборите забравят. Няма истински български политици. В крайна сметка никой не мисли за българите тук.
- А вие от какво имате нужда? Кажете го на политиците чрез ПИК.
- Нищо по-различно от европейските стандарти по политиката към малцинствените групи. Имаме нужда от учебници на български език. В момента има малко и те са за 1, 2 и 3 клас. По-големите деца не могат никъде да прочетат нищо на български. Нито да учат майчиния си език. Друг е въпросът, че и нямаме достатъчно подготвени учители. Искаме и църковните служби да се правят на майчин език. Но никой не ни обръща внимание.
- В България в момента една от най-обсъжданите теми е искането на българските турци за воденето на предизборни митинги на майчин език?! Какво е мнението на държавната власт на Сърбия по вашите искания?
- Тя уж няма нищо против. Обещава. Но неофициално не разрешава. И нищо не се получава. Пак казвам, нужна ни е подкрепа от България.
- Колко българи живеят в Босилеград и общината?
- 5000 са в Босилеград, около 9000 са в общината. И всички са българи. През 1961 г. населението е било 34 000. Всички са се декларирали като българи.
- Има ли работа за хората? Босилеград, доколкото знам, е една от най-бедните общини в Сърбия?!
- Безработицата е голяма. Работят държавните служби. Голяма част от хората се препитават като сезонни работници и в строителството. Развива се и куфарната търговия от България в Сърбия. Купуват наши хора по-евтини български неща и ги продават в Босилеград.
- Успявате ли да съберете българите на Международния великденски фестивал в Босилеград?
- Правим го от 1994 г. Тази година ще гостуват българчета от Молдова, Украйна, Сърбия, България и Македония. Но това не значи, че няма да има сръбски участници. Дори искаме да идват и деца от други националности. Целта ни е да събираме българчета от целия свят. Но искаме да спрем това, което е разделяло нашите родители. Живеем в обединена Европа. Вече е времето на обединението, а не на разединението.
