Последвайте ни в Google News Showcase
Литературният шедьовър „Ловецът на образи. Естествени истории и Червенокоско“ от майстора на перото Жул Ренар е най-новата премиера на водещото издателство „Милениум“.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
Жул Ренар (1864-1910) е френски писател реалист, поет, журналист и драматург, почетен член на Академия „Гонкур“. Критиците го наричат „едновременно нежен и жесток“ заради хирургическата точност и безкомпромисност на прозата му. Близък приятел на Анатол Франс, Алфонс Доде, Сара Бернар, Стефан Маларме, Сен-Пол Ру, Тристан Бернар и Марсел Швоб, той пламенно защитава Емил Зола по време на процеса „Драйфус“.
Книгата на „Милениум“ обединява две от най-прекрасните творби на Ренар – сборника с миниатюри „Естествени истории“ и повестта „Червенокоско“. Те са част от задължителния курс по литература във френскоезичните училища и са многократно екранизирани по света.
„Естествени истории“ е произведение за човек, живял в скромно селце, който описва природата и животинския свят около себе си. Миниатюрите са хумористични и поетични, приближават читателя до истинската природа и създават у него копнеж да се гмурне в радостта на хубавото лятно утро или в меланхолията на мрачния есенен ден. Произведението вдъхновява композитора Морис Равел да напише музика по него, а откъси от наблюденията на Ренар са превърнати в картини на именити художници.
Най-известната приживе творба на Ренар „Червенокоско“ (1894) е изградена по спомените на писателя за детството му и се смята за един от образците на френския критически реализъм. Историята е мозайка от случки, които отразяват грубостта и жестокостта на нравите по онова време. Като ограничава действието на повестта в рамките на един дом и свежда до минимум броя на действащите лица, Ренар представя тъжния живот на нежелано трето дете по време, когато родителите са се отчуждили напълно един от друг и в семейството цари студенина и неприязън.
Книгата включва и избрани афоризми на Жул Ренар. Ето и някои от тях:
„Старостта настъпва тогава, когато човек започва да говори: „Никога не съм се чувствал така млад“
„Талантът е като парите: съвсем не е задължително да го имаш, за да говориш за него“
„Не трябва да казвате винаги цялата истина, но трябва да казвате само истината“
„Провалът не е единственото ни наказание за мързела. Другото е успехът на останалите“
„Най-после знам разликата между човека и другите зверове – финансовите затруднения“
„Смешни неща има само от време на време, но нищо не е смешно изцяло и винаги“
„Колкото повече четеш, толкова по-малко подражаваш“
